Екипажът на МКС направи важна крачка към цялостното обновяване на своята енергийна система.

След излизане в открития космос, продължило над седем часа, двама астронавти успешно разгърнаха нов слънчев панел. Той ще осигури надеждно електрозахранване както за текущите научни експерименти, така и за финалните години от експлоатацията на орбиталния комплекс.

Астронавтът на НАСА Анил Менън и колегата му от Канадската космическа агенция (CSA) Джошуа Кутрик приключиха своята мисия извън борда на 29 октомври в 15:08 ч. източноамериканско време.

Тяхната работа в открития космос продължи точно 7 часа и 11 минути, приближавайки космическата агенция до финализирането на мащабен проект за разширяване на електрическия капацитет на станцията.

Основната задача на екипа бе монтирането и разгръщането на сгъваем панел от ново поколение (IROSA) към електрически канал 2A.

Този канал е ключова част от разпределителната мрежа, която осигурява непрекъснато захранване за апаратурата и системите на борда.

Това е седмият от общо осем планирани слънчеви панела от типа IROSA.

Новите модули ще увеличат значително наличната електроенергия, необходима за ежедневната работа на станцията, научната дейност и бъдещото ѝ контролирано извеждане от орбита.

Как функционират новите слънчеви масиви

Международната космическа станция разчита изцяло на слънчевата светлина като първичен източник на енергия.

Нейните обширни соларни крила преобразуват лъчите директно в електричество, захранващо животоподдържащите системи, комуникациите, климатизацията и научните лаборатории.

Когато станцията навлиза в сянката на Земята, функционирането ѝ се поддържа от акумулаторни батерии.

Панелите IROSA се отличават коренно от оригиналните масиви на станцията. Вместо тежки и твърди конструкции, новите панели са олекотени и изключително компактни при изстрелване.

След като бъдат закрепени на позиция, те се разгръщат плавно по начин, наподобяващ развиването на постелка за йога.

Въпреки че са приблизително наполовина по-малки от старите панели, благодарение на напредъка в технологиите за фотоволтаични клетки те генерират впечатляващо количество енергия.

Те допълват оригиналните соларни масиви, чиято ефективност постепенно намаля след десетилетия излагане на суровите условия в космоса.

НАСА е близо до 30-процентно увеличение на мощността

След успешния монтаж остава да бъде поставен само още един панел. По време на излизането си в космоса Менън и Кутрик успяха да извършат и предварителни подготвителни дейности, което ще улесни следващата мисия.

Финалната операция е насрочена за 5 ноември

Тогава астронавтите ще инсталират осмия панел IROSA върху захранващ канал 3B.

НАСА ще излъчва събитието на живо в официалните си канали.

След пълното завършване на модернизацията капацитетът за производство на електроенергия на МКС ще нарасне с близо 30% – от около 160 киловата до приблизително 215 киловата. Този ръст ще гарантира пълната функционалност на орбиталната лаборатория през оставащото ѝ време в космоса.

Защо енергийният ъпгрейд е ключов за финалния етап на МКС

Вече повече от четвърт век станцията е постоянно обитавана и служи като уникална платформа за изследвания в условията на микрогравитация.

На борда ѝ учените правят открития в областта на човешкото здраве, материалознанието и физиката на флуидите, които подпомагат подготовката за бъдещи полети към Луната и Марс.

Стабилният енергиен ресурс е критично важен за поддръжката на остаряващата станция.

НАСА планира да прекрати експлоатацията на МКС около 2030 година.

За да се избегне неконтролирано падане, космическата агенция подготвя контролирано навлизане на масивната структура в атмосферата, така че евентуалните отломки да паднат в отдалечен и необитаем район на океана.

Монтирането на новите слънчеви панели ще гарантира стабилно електрозахранване за ключовите системи на Международната космическа станция, докато комплексът продължава оперативната си дейност и подготовката за своята бъдеща финална мисия.

Мисията, регистрирана като юбилейното 100-тно излизане в открития космос за американската космическа програма, бе важен личен успех за участниците в нея.

За астронавта Менън това бе четвърто подобно излизане, докато Кутрик направи своя дебют извън пределите на станцията.

Това бе общо 285-ата извънкорабна дейност, посветена на сглобяването, техническата поддръжка и модернизирането на МКС.