Инженери от университета на Арканзас демонстрираха, че метални части могат да бъдат отпечатвани с 3D принтер директно в атмосферата на Марс.

Това откритие означава, че бъдещите заселници на Червената планета няма да имат нужда да транспортират готови инструменти или инертен газ като аргон на разстояние от над 55 млн. км.

Резултатите от експеримента бяха публикувани в Journal of Manufacturing and Materials Processing от завършилия студент Зейн Мебруер и доцент Ван Шоу.

Стандартната процедура за 3D принтиране на метал изисква използването на инертен газ, най-често аргон, който предпазва материала от окисляване по време на процеса.

Окисляването може да компрометира здравината на крайния продукт, тъй като влошава сцеплението между отделните слоеве.

Тъй като атмосферата на Марс е съставена от 95% въглероден диоксид, учените решават да проверят дали той може да послужи като алтернативна среда за печат.

Използвана е технологията PBF-LB (лазерно синтероване на прахов слой)

При нея мощен лазер разтопява и споява фин метален прах слой по слой, за да изгради триизмерен обект.

Платформата се спуска след всеки слой, нанася се нов прах и процесът се повтаря.

Предимството на този метод е, че неизползваният прах може да бъде събран и използван отново, което го прави изключително икономичен.

По време на експеримента инженерите отпечатват прости метални структури в три различни среди: аргон, въглероден диоксид и обикновен въздух.

След това образците са анализирани под микроскоп, за да се оцени качеството на повърхността и наличието на дефекти.

Най-добри резултати са постигнати в среда на аргон

Въпреки това, пробите, отпечатани във въглероден диоксид, показват значително по-добро качество от тези, направени във въздух. Това доказва приложимостта на концепцията.

За Зейн Мебруер този студентски проект се оказва ключов за неговата академична кариера, като му осигурява място в докторантската програма на Технологичния институт в Джорджия.