Астрономите разбраха защо в галактиките, формиращи купове, престават да се раждат звезди.
Междугалактичният „вятър“ лишава галактиките от газ, необходим за формиране на звезди.
Американски и канадски учени успяха да намерят първите потвърждения на тази теория. Астрономите успели да обяснят защо тези космически структури, намиращи се в групи, са бедни на газ в сравнения с единичните.
Според съществуващата теория единичните галактики, присъединявайки се към куповете, се сблъскват с облака горещ газ, намиращ се в центъра. С придвижване на звездната система със скорост няколко хиляди километра в секунда тези облаци се държат като вятър, издухващ нейния газ, без да влияят върху самите звезди. Този ефект е известен като приливно източване.
По-рано учените смятаха, че в резултат на този процес галактиката губи атомарния водород, който я заобикаля, но по-плътните облаци молекулярен водород остават в нея. Авторите на изследването, напротив – твърдят, че молекулярният водород също се издухва от звездната система. „Това се случва така, както и в случая с дима от угаснала свещ“, сравнява явлението Суреш Сивинандам от университета на Торонто.
Според Джорд Рике от Аризонския университет, друг автор на изследването, повече от четиридесет години учените се опитват да разберат защо галактиките в плътните купове имат толкова малко звезди за разлика от Млечния път. Но едва последните наблюдения позволили да се види угасването на процеса на образуване на нови светила и да се говори, че за това е виновно „извличането“ на газа от тези звездни системи.
Учените основават изводите си на анализ на процесите, протичащи в четири галактики – CGCG 97-073, NGC 4522, NGC 1427A и HD 97073. Преди това те отбелязали подобно явление само в една галактика, което не позволявало да се говори за закономерности. Изследователите отбелязали пряката връзка между извличането от звездните системи както на атомарния, така и на молекулярния водород. Двата процеса са фиксирани в три от четирите наблюдавани обекта.
Астрономите провели анализ на оптичните и инфрачервените снимки, получени от космическите телескопи „Спицър“ и „Хъбъл“, както и измерване на обема водород, съдържащ в звездните системи. Те използвали „Спицър“, а не наземен телескоп, тъй като прякото наблюдение на водорода изисквало снимки, получени в средния инфрачервен диапазон,а от Земята това е невъзможно да се направи.
За установяване на това как „приливното източване“ влияе на процеса на формиране на звезди, учените сравнили по-широка извадка данни, отнасящи се не само до този процес, но и до единичните галактики, както и до галактичните купове изобщо.
„Абсолютно е ясно, че „приливното източване“ има значително влияние върху формирането на светила в звездните системи. Това следва от сравненията на морфологичните особености на разглежданите галактики, например разнасянето на праховите дискове, „опашките“ от атомарен водород и аркоподобните региони, където се зараждат светилата“, пишат авторите на изследването.
Астрономите се надяват, че след пускането на телескопа „Джеймс Уеб“ ще успеят да получат повече данни от инфрачервения спектрометър на апарата. Той трябва да позволи изучаването на по-голямо количество галактики.
