В съзвездието Голяма мечка се намират двойка звезди на 190 астрономически единици една от друга – четири пъти повече, отколкото е Плутон от нашето Слънце.
Това са червените джуджета от системата Глизе 412: Глизе 412 A има 48% от масата на Слънцето и 2% от неговата светимост, а Глизе 412 B (WX UMa) е с много по-малка маса и не може да се похвали с постоянна светимост.
Тоест това червено джудже от спектрален клас M6 е стотици пъти по-мъждиво от своята посестрима, но и то като другите променливи звезди от този тип изпитва силни колебания на яркостта. Защо е така, не е ясно докрай, но горе-долу се знае как се случва това.
„По редица причини в плазмата на звездата възниква малка област нестабилност, предизвиквайки смущения в магнитното й поле – пояснява Вахтанг Тамазян, професор от университета в Сантяго де Компостела (Галисия, Испания). – Тогава се случва съединяване на линиите на магнитното поле, при което енергията на последното се превръща в кинетична, за да възстанови стабилността на линиите на полето, което много прилича на това, което се случва при електрически разряд.”
Екип изследователи от Испания и Армения, ръководени от Вахтанг Тамазян, успели наскоро да запечатат изключително мощен пример на такъв процес – звездата WX UMa увеличила яркостта си 15 пъти за 160 секунди. Температурата на повърхността й подскочила от обичайните 2800 до 18 000 К – тоест за известно време съответствала на температурата на сините гиганти от спектрален клас В.
Токова рязък скок се дължи на това, че кинетичната енергия, подхранвана от съединяването на линиите на магнитното поле, бързо се трансформира в топлинна енергия в атмосферата и звездната корона на WX UMa, което увеличава и нейната светимост.
Принципно такива процеси е нормално да се случват с червените джуджета. Особеността на WX UMa е в това, че звездата се намира в двойна система, където взаимодействието й с нейната съседка дава уникална възможност да се изследва свързани ли са честотата на изригванията и взаимното положение на двойката въртящи се едно около друго светила, подчертава ученият. Този въпрос, оставащ открит за астрономите, е пряко свързан с физическата природа на тези изригвания.
Едновременно с WX UMa учените наблюдавали още четири двойни системи с червени джуджета и макар че толкова мощно изригване нямало в този период, още три джуджета също изригвали и само едно останало спокойно. Отчитайки, че нормално при такива звезди изригванията са апериодични, регистрирането за относително кратък срок на подобни явления при повечето звезди в двойни системи показва, че взаимовръзката между наличието на звезда компаньон и самия факт на изригването е напълно вероятна.
Подобни, макар и несравнимо по-слаби изригвания се случват и на Слънцето. Ако можем напълно да изясним тяхната природа по примера на червените джуджета, то е възможно да прогнозираме и процесите, управляващи светимостта на нашата звезда.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Astrophysics.
