Чувстват ли рибите болка?

В последно време учените, а и не само те, все по-често се замислят над това чувстват ли животните болка. Да допуснем, че по отношение на зверовете и птиците такива съмнения няма. А какво можем да кажем, да речем, за ракообразните?

От една страна, това са живи същества, а ние по презумпция смятаме, че всичко живо може да изпитва болка. От друга, във всички времена е имало хора, които са смятали, че някои низши организми не са способни да изпитат нищо такова.

Всъщност въпросът не е толкова прост, колкото изглежда. Ние съдим за чуждата болка по своята собствена, тоест личните си болкови усещания разпространяваме върху другите – птици, зверове, риби… При човека това усещане възниква благодарение на особени рецептори, затова изглежда, че за способността да се чувства болка може да се съди по това има ли животното съответни органи.

Само че при нас нещата не приключват само с един рецептор. Върху болковите усещания влияе и емоционалното състояние – страхът например засилва болката, а и изобщо усещанията от такъв род може да възникват без всякакви физически травми. Освен това в безсъзнателно състояние ние не чувстваме сигналите от болковите рецептори. Тези, които се занимават с изследване на болковите усещания, делят болката на рецепторна и такава, която се обработва в мозъка и води до определени поведенчески и физиологични реакции.

Затова няма нищо чудно, че много учени силно се съмняват в способността например рибата да чувства болка – или поне не в човешкия смисъл на тази дума.

В статия, появила се в Fish and Fisheries, изследователи от няколко научни центъра в Германия, САЩ, Канада и Австралия описват подробно защо имат такива съмнения. Първо, в мозъка на рибите липсва неокортекс, а болковите сигнали при бозайниците идват именно там, в новата кора. Второ, при бозайниците има особени нервни влакна, чувстващи болковите дразнения, а тях ги няма и при всички хрущялни риби (акули и скатове), и при повечето костни риби.

Все рибите имат прости болкови рецептори, а и самите риби реагират на травми. Но учените посочват, че в повечето изследвания, посветени на болковото чувство на рибите, авторите се увличат прекалено от очевидната интерпретация на своите резултати. Например травмираната риба може да престане да яде, но ние не знаем какво точно я е накарало да се държи така.

Тук, общо казано, пред нас се представя доста по-значителен проблем – проблемът за антропоморфизма в биологията. Ние смятаме, че съществото изпитва болка точно така, както и ние, без да имаме предпоставки за такова съждение (ако, разбира се, не се смятат за такива мистичните разсъждения за „единна жизнена сила, пронизваща природата”, и т.н.).

Осъзнават ли рибите болката? За това е нужно съзнание. А имат ли го рибите? Ако съществото се движи и живее, това още не означава, че то е устроено по същия начин, както и ние.

Освен това е известно, че рибите не чувстват болка в ситуациите, когато всеки звяр вече отдавна би я почувствал. От друга страна, известни обезболяващи от рода на морфин или изобщо не оказват въздействие върху рибите, или оказват, но в чудовищни количества, които биха убили някой малък бозайник.

Да повторим: въпросът чувстват ли рибите болка далеч не е безсмислен. В последно време в някои страни се появяват различни юридически ограничения на жестокото отношение с живи същества, като под такива се разбират не само маймуни и зайци, но и риби.

От гледна точка на обикновения човек, който в последните няколко десетилетия живее рамо до рамо с разнообразни зелени движения, животът например на рибите в рибните ферми изглежда непоносим. Но както сочат изследванията, ако рибите чувстват болка, то тя възниква при тях посредством други физиологични механизми, различни от тези на човека.

Източник: Forschungsverbund Berlin e.V.