Откриха баржа, описана от Херодот преди 2500 години

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Heracleion 2010, Epave 17
Ивайло Красимиров

Една от най-неуловимите лодки от древния свят – загадъчния речен шлеп, който известният гръцки историк Херодот описва преди почти 2500 години – най-накрая е открит.

Херодот отделя 23 реда в своята „История“ („Historia“) на този тип лодка, известна като „барис“, след като видял построяването на една по време на пътуванията си в Египет през 450 г.пр.Хр.

Херодот описал как дългият шлеп имал един рул, който минава през дупка в кила, мачта от акациево дърво и платна от папирус.

Въпреки това, съвременните археолози никога не бяха виждали такава лодка, докато древният потънал пристанищен град Тонис-Хераклион (Thonis-Heracleion) не беше открит на египетското крайбрежие през 2000 година.

В това пристанище археолозите откриха повече от 70 потънали лодки от времето между осми и втори век преди Христа. Наскоро археолози потвърдиха, че една от тези лодки, съответства на описанието на загадъчния „барис“, за който разказва Херодот.

„Едва след като открихме тази баржа, осъзнахме, че това е бариса на Херодот“, казва Демиан Робинсън, директор на Центъра за морска археология към Оксфордския университет. – „Това, което описва Херодот, беше това, което гледахме“.

В „История“ Херодот описва как строителите на шлепа са „нарязвали дъски по два лакти дълги [около 100 сантиметра] и ги подреждали като тухли“, съобщава The Guardian. Херодот също пише, че „върху силните и дълги дървени греди те вмъквали дъски дълги два лакътя. Когато са построили кораба си по този начин, те разтягали гредите над тях … Затваряли шевовете отвътре с папирус“.

„кораб 17“

След откриването на баржата, позната на екипа с името „кораб 17“, археолозите спускащи се под водата отбелязват, че тя има неизвестна досега архитектура, която включва дебели греди, които са свързани заедно с по-малки парчета дърво.

Херодот описва тези лодки като имащи дълги вътрешни ребра. Никой досега не знаеше какво точно означава това. „Тази структура никога не е била виждана от археолози досега“, казва Робинсън пред „Гардиън“.

„Тогава открихме тази форма на конструкция при конкретна лодка и това се оказа абсолютно същото, което описва Херодот.“

Първоначално „кораб 17“ е имал дължина към 28 метра, отбелязват археолозите. Той вероятно е потънал през първата половина на пети век преди новата ера, „но вероятно е бил по-стар от това, защото е бил използван отново, като част от пристанищната инфраструктура (най-вероятно като плаваща платформа) в края на работния си живот като кораб“, казва Робинсън. „Следователно „кораб 17“ най-вероятно е построен в шести век пр. Хр.“

Древните египтяни използвали кораби за транспортиране на стоки, като риба, камъни и дори войски по река Нил. Най-вероятно този „барис“ е транспортирал вноса от гръцкия и персийския свят по-надолу по Нил, до градовете в долината, а обратно е пренасял египетски стоки, като зърно или сол до пристанището за износ.

Александър Белов, археолог и специалист по древни корабокрушения, заедно с морския археолог Франк Годио, изучават корабите в потъналото пристанище на Тонис-Хераклион. Той е написал задълбочен анализ на баржата в книгата си „Кораб 17: един барис от Тонис-Хераклион“, издадена от Центъра за морска археология към Оксфордския университет през 2018г.

Анализът на Белов поставя бариса в древните традиции на изграждането на лодки в Египет и средиземноморския регион. След като тези шлепове започват да се разпадат, те биват включени в друга помощна инфраструктура в пристанището, съобщават от Центъра за морска археология в Оксфорд.

Публикувано в LiveScience.

Категории на статиите:
Археология · Гледна точка

Коментарите са затворени.

Мегавселена