Компютри обработват данните, а ето че анализът на получената информация изисква хора – учени. В дадения случай от Института за гравитационна физика към общността Макс Планк (Германия).
Ръководител на научния екип е Бенджамин Книспел. Проектът е оперирал с данните от наблюденията на пулсари, проведени през 1997–2001 г. от радиотелескопите на обсерваторията Паркс (Австралия).
Търсенето на пулсари – неутронни звезди, излъчващи в радиодиапазона по оста на тяхното магнитно поле, е доста трудоемко откъм компютърни ресурси – суровите данни се обработват от няколко сравнително несложни алгоритъма, които изискват доста машинно време.
Освен това, както се оказало, алгоритмите са доста неточни за тази задача. Когато резултатите от търсенето се анализирали за първи път, всички се интересували от основната маса на пулсарите – тоест тези звезди, чиито импулси винаги се случват през равни интервали от време. Тук автоматизираното търсене било най-лесно.
Но няколко от откритите наново в старите данни пулсари понякога прекратявали своето излъчване за време от часове до минути. Подобно нещо вече е наблюдавано, но природата на това явление не е съвсем ясна – неутронните звезди са доста масивни и това, което може да им повлияе, е още загадка.
А ето още една необичайна черта на откритите от Einstein@Home две дузини пулсари – сред тях има шест двойни системи, в които един от обектите се явява пулсар, а вторият е нормална звезда. Подобни системи се формират само при много необичайни стечения на обстоятелствата, тоест това е много рядко събитие.
Една от тези шест двойки има период на въртене около общия център, равен на 940 дни, а това означава, че неутронната и обикновената звезда са разделни от много сериозно разстояние. Днес на астрономите са известни едва три пулсара в двойни системи с голям период на въртене.
Откриването на толкова отдалечени в пространството двойки е едно от най-перспективните направления в радиоастрономията. Именно с такива примери може да се проверят някои от най-екзотичните елементи на общата теория на относителността на Айнщайн.
Отчет за изследването е даден за публикация в Astrophysical Journal, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Източник: Max-Planck-Gesellschaft
