Докато Еверест (8848,86 м) посреща стотици алпинисти всеки сезон и вече има над 7500 успешни изкачвания въпреки десетките смъртоносни капани по склоновете си, на планетата все още съществува един гигант, чийто купол остава недокоснат от човешки крак.

Това е Гангкар Пунсум – внушителен масив с височина от около 7570 метра, който официално държи рекорда за най-висок неизкачван връх на Земята.

Суровите опити и свирепите стихии

Причината за недостъпността му не се крие единствено в липсата на интерес. В периода между 1983 и 1994 година опитни алпинистки експедиции от Япония, Австралия и Великобритания се отправят към върха, но нито един екип не успява да надхвърли границата от 7000 метра.

Ураганните ветрове и климатът дори налагат спешна спасителна операция с хеликоптер за британската група, която прекратява изкачването си на косъм от трагедия.

Табу, родено от вяра и безопасност

Днес обаче най-голямата преграда пред авантюристите не е природата, а законът.

Масивът се издига на границата между Китай и Бутан, като самата най-висока точка попада на бутанска територия. През 1994 година правителството на Бутан налага пълна забрана за алпинизъм по върховете над 6000 метра.

Решението се базира на два фундаментални фактора:

• Липса на спасителни ресурси: Районът е напълно изолиран и в него липсва специализирана инфраструктура, която да окаже помощ при инцидент.
• Свещен духовен статут: За местните будистки общности планината е дом на висши божества. Самото име Гангкар Пунсум се превежда като „Белият връх на тримата духовни братя“.

Местното поверие гласи, че обезпокояването на планинските духове може да навлече унищожителен гняв и беди над цялото кралство.

Освен с божествените сили, планината е обвита и в мистика, свързана с предания за снежния човек („мигой“ или йети), както и с митичните гръмотевични дракони, чийто символ стои гордо на националния флаг на Бутан.

Последният опит и вечният покой

През 1998 г. група японски алпинисти прави опит да заобиколи правилата, като атакува върха от тибетската (китайската) страна след разрешение от Пекин, който оспорва граничната линия.

След остра дипломатическа реакция и протести от страна на Бутан обаче, експедицията е принудена да се откаже от първоначалния си план.

Така Гангкар Пунсум остава непристъпна крепост – място, където духовното наследство и суровата природа успешно защитават планината от комерсиалния алпинизъм.