Идентифицираха потенциално обитаема екзопланета с размер повече от два пъти по-голям от този на Земята.
K2-18b е на 124 светлинни години, има 2,6 пъти по-голям радиус и 8,6 пъти по-голяма маса от Земята. Планетата обикаля около звездата си в така наречената обитаема зона, където температурите могат да позволят наличието на течна вода.
Екип от Университета в Кеймбридж използва данните за масата, радиуса и атмосферата на екзопланетата и определя, че тя може да има течна вода под богатата на водород атмосфера. Откритието дава възможност за търсене на живот на планети, значително по-големи от Земята, но по-малки от Нептун.
Д-р Никку Мадхусудхан от Института по астрономия в Кеймбридж, който ръководи изследването, казва: „Водна пара е открита в атмосферата на редица екзопланети, но дори и ако планетата е в обитаемата зона, това не означава непременно, че има обитаеми условия на повърхността.
„За да се установят възможностите за обитаемост, е важно да се постигне единно разбиране за вътрешните и атмосферните условия на планетата – по-специално дали течната вода може да съществува под дадения тип атмосфера.“
Миналата година два различни екипа съобщиха за откриването на водна пара в атмосферата на K2-18b, богата на водород. Но характеристиките на атмосферата и условията на повърхността отдолу останаха неизвестни.
Поради размера на K2-18b, някои предполагат, че тази планета е по-скоро по-малка версия на Нептун, отколкото по-голяма версия на Земята.
Смята се, че мини-Нептун има значителна водородна обвивка, обграждаща слой вода с високо налягане, с вътрешна сърцевина от скала и желязо.
Ако тази обвивка е твърде дебела, планетата би била прекалено гореща и натискът върху повърхността на водния слой отдолу би бил твърде голям, за да поддържа живот.
Според новото проучване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, въпреки размера на K2-18b, водородната й обвивка не е непременно твърде дебела и водният слой отдолу може да поддържа някакви форми на живот.
Астрономите откриха също, че нивата на други химикали като метан и амоняк са по-ниски от очакваното в екзопланетата. Но дали тези равнища могат да бъдат причислени към биологични процеси, предстои да се види.
Изследователите определят, че максималният обем на водородната обвивка, според данните на планетата, е около 6% от нейната маса. Минималното количество водород е подобно на частта на масата на водорода в земната атмосфера.
