Две паранормални истории, разубедили скептиците
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24
Стига някое паранормално събитие да разбуни обществеността, и с нова сила избликват интелектуалните битки между тези, които вярват в свръхестественото, и тези, които не вярват.
И така, в рационалния ъгъл на ринга приветстваме убедените противници на всичко „ненормално“, на които, изглежда, няма да подейства и внезапно появилият се пред тях Мерлин. Техните опоненти са се стълпили в противоположния ъгъл и са готови с всякакви аргументи в ползата на съществуването на НЛО. И както си му е редът, много разумни, но любопитни хора са решили да заемат удобна позиция някъде по средата.
Множество измамници и шарлатани пудрят мозъците и ушите на излишно възприемчивия народ в различни краища на света, но ние ще разгледаме два реални случая, когато най-известните разобличители с очите си се убедили, че в нашия свят съществуват необясними явления.
Повече от съвпадение
Майкъл Шърмър се явява основател и автор на сп. Skeptic, изпълнителен директор на Обществото на скептиците и веднъж месечно води колонка в Scientific American.
В същата тази колонка на 16 септември 2014 година той споделил своя опит, който го навел на следното заключение: „Не бива да се затваряме в своето стандартно възприятие за света, когато можем да открием чудото на тайнственото и мистериозното.“
Неговата все още годеница, пренасяйки нещата си от Германия в Съединените щати, взела със себе си и стар транзистор на дядо си от 1978 година. Тя била много близка със стареца, който починал, когато тя била на 16 години. Радиото мълчало с десетилетия – независимо от опитите на Шърнър да го накара да проработи. Така радиото си живеело своя скромен и мълчалив живот в чекмедже на бюро в спалнята на младата двойка.
Три месеца по-късно двамата се оженили. След церемонията неговата съпруга го помолила да си поговорят насаме. Тя се чувствала самотна, тъгувала по своето семейство, което изоставила в Германия, и особено по своя дядо. При връщане в дома си младоженците чули музика – някъде се носела песен за любов.
Напразно търсили източника на звука, докато жена му най-после не му хвърлила поглед, който той не бил виждал от времената на премиерата на „Екзорсистът“. „Не може да е това, което си мисля, нали?“, попитала тя. Това било радиото в чекмеджето. „Дядо е тук, с нас – казала тя през сълзи. – Не съм сама.“
Дъщерята на Шърмър чула музика от радиото точно преди церемонията, макар че двойката била в стаята само няколко минути преди това и нищо не чула. Радиото продължило да свири през цялата нощ. „Също така внезапно, както и започна, радиото престана да работи на следващия ден и мълчи и до днес.“
Убедителният медиум
Да се върнем малко по-назад в миналото с още един ярък пример, чийто обект се явява медиумът Леонора Пайпър (1857–1950). Както казва бившият президент на Обществото за психични изследвания Дейвид Фонтана в документалния филм „Този живот, следващият живот“: „Истински звезди идват много рядко. Мисис Пайпър вероятно е най-добрият пример, защото нейният случай е бил разследван от такива внимателни и известни учени.“
Ричард Ходжсън работел като преподавател в Кеймбриджкия университет и бил известен разобличител на медиуми, когато спиритичните сеанси били на мода. Според документалиста Кейт Парсънс, Ходжсън казал: „Почти всички професионални медиуми са банда жалки измамници, наговорили се един с друг.“
Но след изследване на стотици сеанси на Пайпър в Бостън той заявил: „Честно казано, когато преди 12 години влязох в дома на мисис Пайпър, имах за цел да я разоблича. Изобщо не вярвах в съществуването на живота след смъртта и бях настроен изключително критично. Но сега мога да кажа друго: вярвам. Истината ми се разкри по такъв начин, че не остана място за съмнения.“
Скептиците и до днес поставят под съмнение способностите на Пайпър. Това е разбираемо, ако се отчита, че духът на французина, с който тя общувала, не говорел на френския, а някои нейни твърдения били очевидно неверни.
Ако общуването между дух и медиум съществува, то това изобщо не значи, че скептиците могат да го приемат просто така. Напълно е възможно ограничените познания на Пайпър по френски просто да не са позволили на духа да говори на родния си език, а може и духът да е лъгал за истинската си самоличност. А може и Пайпър да е общувала със собственото си подсъзнание, а не с дух. Макар че всичко това да не значи, че тя никога не е говорила с духове.
Ходжсън обмислял някои аргументи в полза на шарлатанството на Пайпър, но в края на краищата някои случаи не се поддавали на тези аргументи.
На един от сеансите например Пайпър успяла да убеди в способностите си не само Ходжсън, но и Джеймс Хислоп, преподавател по етика и логика в Колумбийския университет. Пайпър не знаела кой е Хислоп, пък и самият той не бързал да споделя с нея подробности от своя живот. Това не ѝ попречило да предостави информация за неговата личност.
Пайпър назовала името му и разказала за някои разговори, в които той е вземал участие. Всичко това ѝ било подсказано от починалите брат и баща на Хислоп.
Бащата на Хислоп попитал чрез Пайпър: „Помниш ли, Джеймс, нашите разговори за Сведенборг? Помниш ли как веднъж в библиотеката обсъждахме неговото описание на Библията? Хислоп много добре си спомнял този разговор.
Майкъл Тим, автор на книги за живота след смъртта, направил обобщение на работата на Пайпър и го публикувал на сайта на Академията за спиритични и подсъзнателни изследвания: „Баща му попита, какво се е случило със стария му кон, като назовал името му – Том. Той разказал, че приятелят му Стил Пери се е преместил на запад, и споменал друг приятел – Харпър Крафърд, който влязъл в спор за местната църква.
Последните две твърдения не можели да бъдат просто телепатия, тъй като Хислоп и понятие си нямал кои били споменатите приятели на баща му. По-късно се убедил, че тези факти са истина, като ги сверил с думите на роднини.
Според Хислоп измамата тук била изключена. Дори Пайпър да е знаела, че той възнамерява да я посети, което тя не знаела, би ѝ се наложило да наеме частен детектив, който да открие такива факти в малко градче на хиляди мили от мястото, където живеела. И всичко това във времена, когато пътешествията били бавни и сравнително скъпи.
Но никой от роднините на Хислоп не споменал за странен човек, който да им е задавал странни въпроси за коне и църковни дела. А и детективът по някакъв начин трябва да е разбрал за личните разговори на Хислоп с баща му.
