Двуутробните мишки умират от любов

Дали сексът е нещо, заради което си струва да се умре? Изглежда, някои самци, като кафявата двуутробна мишка, смятат, че да. Или поне ако оцелее тяхното потомство.

Така нареченото суицидално възпроизвеждане е достатъчно разпространено явление в природата, макар и рядко сред бозайниците.

Практикуват го много видове растения, чийто жизнен цикъл продължава цяла година, а също някои сьомгови риби, гущери, жаби и насекоми.

Самците умират, след като отдадат всичките си вътрешни ресурси и енергия за чифтосването. Това им помага да усилят спермата и генетичното наследство, а значи – да дадат максимално здраве на потомството, макар че никога няма да го видят.

Още от 70-те години учените подозират, че особите от женски пол ежегодно синхронизират периода на чифтосване с пика на изобилие на храна. За кратък период нараства конкуренцията за правото на чифтосване със самката и самците често използват екстремни методи за постигане на своите цели.

Екологът Даяна Фишър и колегите й от австралийския университет в Куинсланд, изглежда, са открили доказателства за тази теория, като изследвали 52 вида животни от Австралия, Папуа Нова Гвинея и Южна Америка.

В статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, учените обясняват любопитна закономерност. Така нареченият суицидален секс е разпространен сред видовете, обитаващи региони, където пиковете на поява на голямо количество храна са предсказуеми, тъй като се определят от сезонните климатични промени.

„Открихме, че самците, живеещи в регионите с по-кратки сезони на чифтосване, имат по-малко шансове да оцелеят след секса – коментира Фишър. – Подобно чифтосване е разпространено сред тези видове, които изразходват в пъти повече енергия в първия си сезон на размножаване. Те нямат втори шанс за секс.”

По време на брачното безумие някои двойки са способни да се чифтосат до 14 пъти наведнъж. При видовете, които напълно са приели суицидалната система на чифтосване, умират всички самци. Повишеното ниво на стрес води към отслабване на имунната система и смърт от кръвотечения и инфекции. Брачният сезон продължава около две седмици и самците умират, без да видят своето потомство.

Производството на сперма в организма завършва преди сезона на чифтосване и всичко, което е създадено, се съхранява в тестисите, които дори променят своя строеж. При особите от мъжки пол с големи тестиси качеството на изработената сперма е по-добро, така че техните сперматозоиди имат повече шансове да оплодят самката (по време на брачния период самката се чифтосва с няколко самеца).

Самците произвеждат максимално за своите възможности количество сперма, а след това се стараят да се чифтосат с колкото се може повече самки – така или иначе те никога няма да могат да се размножават отново.

Такова поведение е обусловено също от високото ниво на хормони, включително тестостерон (оттук и хормони на стреса, причиняващи срив в имунната система).

Както изяснили учените, има и още едно неприятно обстоятелство, което допълнително подкопава здравето на самците. По време на такива диви физически натоварвания се топят не само мазнини, но и мускули (колкото по-издръжлива е мъжката особа, толкова повече време ще бъде изразходено за оплождане, толкова повече шансове има да се продължи родът).

Независимо че суицидалното размножение не е в полза на мъжките особи, самките получават максимума – в резултат на това, че оплождането се осъществява от най-силните и устойчиви особи, фактически те получават най-добрите бащи за своето потомство.

Според изследователите, независимо от гибелта на половината от вида по време на акта на възпроизводство, подобна еволюционна стратегия е доста изгодна, когато популацията е голяма.