Древните обитатели на Нилската долина се стараели да си зачеват децата при разлива на великата река – когато боговете правят земята плодородна, то и за хората ще бъде същото.
До този извод са стигнали изследователи при разкопки в некропол в оазиса Дахла на възраст 1800 години. Това място е разположено на около 720 км югозападно от Кайро. Хората, погребани там, са живели в древния град Келис с население няколко хиляди души. Това били времена на господство на Римската империя и разпространението на християнството, но традиционните египетски вярвания все още имали сила.
Днес са разкопани 765 гроба, включително 124 останки, погребани 18–45 след зачеването. Прекрасното им съхранение позволило на изследователите да датират възрастта към момента на смъртта. Те успели да определят и месеца на смъртта, тъй като гробовете са ориентирани към изгряващото слънце.
Тези наблюдения и друга информация говорят, че пикът на раждаемост в Келис е бил през март и април, тоест древните египтяни предпочитали да правят децата си през юли и август, когато температурите в Дахла често надвишавали 40°C. Пикът на смъртността при жените в детеродна възраст също се падал през март и април, тоест значителен брой от тях умирали по време на раждане.
По-рано е правен опит да бъде възстановена картината на раждаемостта в Древен Египет по данни от записки, а сега за първи път за това разказват гробовете, отбелязва водещият автор на изследването Лана Уилямс от Университета на Централна Флорида (САЩ).
За други древни култури на Средиземноморието летният секс не е бил характерен – прекалено силната жега намалява либидото, както и качеството на спермата. Но в най-горещото време жителите на Египет си лягали с цел да заченат дете с 20% по-често, отколкото средно за година. Вероятно това е било свързано с поверието, асоцииращо женската фертилност с разлива на Нил, който носел плодородие на полята.
Според Уилямс този обичай се е съхранил и впоследствие – след приемането на християнството – и дори е достигнал до наши дни. По данни на Световната здравна организация пикът на раждаемост в Египет през 1920–1930 г. също се падал през март и април.
С най-голяма неохота децата били зачевани през януари (около 20% по-рядко, отколкото средно за година). А това вече очевидно било свързано с новата религия – християнството, което изисквало въздържание в определени дни. В ранното египетско християнство мъжът и жената трябвало да избягват секса в събота, неделя, сряда и петък, през 40-те дни на Великия пост и преди причастие. По някакви причини жителите на Келис строго следвали тези препоръки точно през януари.
Уилямс смята също, че самият факт на планиране на зачеването сочи за наличието на контрацептиви. Наистина, древноегипетската медицина е познавала няколко противозачатъчни средства. Например Кахунският папирус отпреди 3800 години споменава крокодилски тор и мед като съставки. По какъв начин са се употребявали, трудно може да се разбере от текста. Един от вариантите гласи „смазване на матката, като предварително се обработи със сода”. Според Уилямс това не толкова е предотвратявало зачеването, колкото е отблъсквало мъжа. И все пак в тези илачи е имало биологичен смисъл – крокодилският тор повишава киселинността, а медът има антибактериални свойства.
Интересно е, че записките от римско време говорят за друго: раждаемостта в Египет е достигала пик през май и юни. Това противоречие се обяснява много просто: записванията се правели в периода на събирането на данъци и обикновените хора до последно се бавели с регистрацията.
Източник: LiveScience
