Средновековната епидемия от чума, унищожила една трета от населението на Европа, не е изчезнала безследно в средата на XIV век. Този щам от микроба е бил „реекспортиран“ от Европа назад в Русия, Поволжието и Азия 10 години след края на епидемията, заявиха генетици на годишната среща на Обществото на американските археолози.
„Нашето откритие ни помогна да напипаме своеобразни генетични мъниста, които се протягат от Западна Европа през XIV век във всички региони по света и всички следващи епохи. Тази нишка първоначално се е протегнала към Русия, а след това – извън нейните предели: голяма част от епидемията от чума, случила се след XIV век, може да е била предизвикана от потомците на европейските бацили на черната смърт, казва Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института за история на човека в Йена (Германия).
Краузе, известен „некромант“ палеогенетик, и колегите му вече няколко години работят над възстановяването на историята на най-голямата епидемия в Европа – така наречената черна смърт, предизвикана от чумната бактерия, Yersinia pestis. През 2011 година екипът на Краузе възстановил генома на тези бацили, а чак по-късно открил мутациите, превърнали безобидната почвена бактерия в „божи бич“ на XIV век.
Сравнително наскоро, през февруари 2016 година, Краузе и колегите му извършили изключително неочаквано откритие – изучавайки костите на жертви на чумата в Марсилия през XVIII век, те открили, че епидемията е била предизвикана от същия щам на Yersinia pestis, който е предизвикал „черната смърт“.
Това станало изключително голяма изненада за учените, тъй като те смятали, че тази разновидност на микроба е изчезнала, отстъпвайки място на по-малко заразни и смъртоносни щамове на чумната бактерия.
Опитвайки се да разбере как може да се е случило това, екипът на Краузе пристъпил към търсенето на следите от чумата в различни ъгълчета на Европа и Азия, изучавайки наноси от епохите, които са съседствали с епидемията от средата на XIV век.
Отговорът на този въпрос бил открит по парадоксален начин в Русия, на територията на Поволжието, в една от гробниците в развалините на Болгар – един от големите градове на Волжка България и Казанското ханство. Тук учените открили останки от човек, предполагаемо загинал от чума в периода между 1360 и 1400 г.
Възстановявайки и изучавайки ДНК на чумната бактерия от неговите останки, Краузе и колегите му открили, че нейният геном напомня по структура на ДНК на бацила на „черната смърт“ от Лондон, по-късните версии на Yersinia pestis от Испания и микроба, предизвикал епидемия на болестта в Китай през XIX век.
- Черната смърт и Юстиниановата чума били предизвикани от една бактерия
- Черната смърт се е настанила в човешкия геном
- Малка мутация превърнала безобиден микроб в чума
Как един и същи щам на Yersinia pestis може да е попаднал в различни ъгълчета на света в толкова различни епохи? Възможно е, смятат учените, те да са били „реекспортирани“ от Европа, движейки се заедно със стоките по същия път, по който са попаднали на територията на Запада в средата на XIV век от Азия.
Ако наистина е било така, то може да се говори, че чумата от времената на „черната смърт“ не е изчезнала и че можела да се разпространява на впечатляващи разстояния с доста висока за микробите скорост.
Както се надява Краузе, неговият екип и други учени ще успеят да изолират от „възкресената“ ДНК на средновековната Yersinia pestis тези гени, които са помогнали на този микроб едновременно да бъде изключително заразен и ефективно да се разпространява.
