Гигантска слънчева буря е ударила Земята преди около 2600 години

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Тя е била 10 пъти по-силна от всяка слънчева буря, записана в днешно време, установява ново проучване.

Откритието сочи, че такива експлозии се появяват редовно в историята на Земята и биха могли да предизвикат хаос, ако станат сега, като се има предвид колко зависим е модерния свят от електричеството.

Слънцето може да бомбардира Земята с експлозии на високоенергийни частици, известни като слънчеви протонни събития. Тези „протонни бури“ могат да застрашат хората и електрониката както в космоса, така и във въздуха и на земята.

Освен това, когато протонната буря удари магнитосферата на Земята – обвивката на електрически заредени частици – тя е уловена от магнитното поле на Земята. Когато слънчевата буря причини смущение в магнитосферата на нашата планета, тя се нарича геомагнитна буря, която може да предизвика опустошение на електрическите мрежи на планетата.

Например през 1989 г. избухването на слънчева енергия прекъсна електричеството в цялата канадска провинция Квебек в рамките на секунди, като разруши трансформаторите чак до Ню Джърси в САЩ, и почти изключи електрическите мрежи на Северна Америка от средата на Атлантическия океан до Тихоокеанския северозапад на Щатите.

Учените анализират протонните бури от период по-малък от век. В този смисъл все още никой не може да определи колко често се случват екстремни слънчеви изригвания или и колко мощни могат да бъдат те.

„Днес имаме много инфраструктура, която може да бъде силно повредена, и ние пътуваме във въздуха и космоса, където сме много по-изложени на високо енергийни излъчвания“, заявява един от авторите на изследването, Раймунд Мушлер, физик в университета в Лунд, Швеция.

Така нареченото „Събитие Карингтън“, (Carrington Event), от 1859 г. може да е освободило около 10 пъти повече енергия от тази, която е била причина за случилото се в Квебек през 1989 г. Това е най-мощната известна геомагнитна буря станала в съвремието ни, според проучване от 2013 г. на Lloyd’s of London.

Още по-лошо е, че днес светът е станал много по-зависим от електроенергията в сравнение със „Събитието Карингтън“ и ако подобна мощна геомагнитна буря удари сега, прекъсванията на електрозахранването може да продължат седмици, месеци или дори години, докато комуналните услуги се борят да заменят ключови части на електрическите мрежи, прогнозира новото проучване.

Сега изследователите са открили, че радиоактивни атоми, уловени в леда в Гренландия, предполагат, че огромна протонна буря е ударила Земята около 660 г. пр. Хр., която може да направи „Събитието Карингтън“ да изглежда безобидно.

Предишни изследвания показват, че екстремните протонни бури могат да генерират радиоактивни атоми на берилий-10, хлор-36 и въглерод-14 в атмосферата. Доказателства за такива събития се откриват в дървесните пръстени и ледени ядра, което потенциално дава на учените начин да изследват древната слънчева активност.

При новото изследване, учените са изследвали лед от две основни проби, взети от Гренландия. Те отбелязват скок на количествата радиоактивен берилий-10 и хлор-36 преди около 2,610 години. Това съвпада с предишната работа, разглеждаща дървесните пръстени, които предполагат скок на въглерод-14 приблизително по същото време.

Предишни изследвания са открили две други древни протонни бури по сходен начин – едната се е случила около 993-994 г., а другата през 774-775г. като тя e считана за най-голямата известна досега слънчева буря удряла Земята.

По отношение на броя на високоенергийните протони, протонната буря от 774-775 г. е около 10 пъти по-силна от най-силната протонна буря, наблюдавана в днешно време и случила се през 1956 г., казва Мушелър. Събитието от 993-994 г. е било по-малко от другите две древни бури с коефициент от две до три, добавя той.

Остава неясно как тези древни протонни бури се сравняват със „Събитието Карингтън“, тъй като оценките за броя на протоните при него са много несигурни, казва Мушелър. Въпреки това, ако тези древни слънчеви изблици „бяха свързани с геомагнитна буря, бих предположил, че те ще надхвърлят най-лошите сценарии, които често се основават на събития от типа на Карингтън“, отбеляза той.

Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се предвиди колко щети могат да причинят такива слънчеви изригвания, новата разработка показва, че „тези огромни събития са повтаряща се характеристика на Слънцето – имаме три големи събития през последните 3000 години“, каза Мушелър. – „Вероятно може да има и още събития, които да не сме открили“.

„Трябва систематично да търсим тези събития в екологичните архиви, за да получим добра представа за статистическите данни – т.е. за рисковете – за такива събития, както и за по-малки събития“, добавя Мушелер. „Предизвикателството ще бъде да намерим именно по-малките, които обаче, вероятно ще надхвърлят всичко, което сме измервали през последните десетилетия.“

Публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Категории на статиите:
Гледна точка · Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори