Няма да можем да разбием астероид, летящ към Земята

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Carsten Egestal Thuesen, GEUS
Ивайло Красимиров

Когато научно-фантастичен сюжет изобразява опасност за Земята от потенциален опустошителен удар на астероид, група от герои обикновено се заемат да спасят планетата, като взривят огромната космическа скала на части.

Но в действителност взривяването на астероид с големина на малък град може да изисква повече енергия, отколкото някога се е смятало, показва ново проучване.

Учени и преди това са използвали компютърни модели, за да оценят влиянието, необходимо за успешно разбиване на голям астероид. Нов модел създаден от нови изследователи, наскоро стигна до различно заключение, като добави променлива, която по-старите модели пропускаха: колко бързо ще се разпространят пукнатините в астероид, след като бъде ударен.

Изследвайки по-отблизо малките промени в структурата на астероида, изследователите разработват по-ясна снимка на това какво ще се случи след удара. Новият им модел предполага, че гравитацията може да помогне на астероида да се задържи цял дори и след силна експлозия и че ще е необходимо повече енергия, за да се разбие обектът.

„Ние вярвахме, че колкото по-голям е обектът, толкова по-лесно ще се раздроби, защото по-големите обекти са по-уязвими“, заявява авторът на изследването Чарлз Ел Мир, изследовател в инженерното училище Уайтинг в университета Джонс Хопкинс в Балтимор.

„Нашите нови констатации обаче показват, че астероидите са по-силни, отколкото си мислехме“, казва Ел Мир.

За техния компютърен модел Ел Мир и неговите колеги са използвали същия сценарий, както при предишните модели, създадени от други изследователи: целеви астероид с диаметър около 25 километра е ударен от обект с диаметър около 1 км, движещ се със скорост 1885 км / ч.

Предишни проучвания сочат, че подобно високоскоростно въздействие би премахнало целта, т.е. астероид летящ към Земята. Но когато изследователите тестват новия модел, те стигат до различен резултат. Въпреки че целевият астероид е силно повреден, ядрото му е запазено, съобщават учените в проучването.

Тяхната симулация разделя това, което се случва след въздействието, на два етапа: секунди след удара и след това часове по-късно. Веднага след като атероидът е бил ударен, милиони пукнатини се появяват и навлизат навътре в тялото му, като моделът предсказва накъде и как ще се разпространят. Но след удара астероидът не се е разпаднал. Вместо това, в следващите часове гравитационното привличане на повреденото ядро държи заедно скалните фрагменти около ядрото, което води до фрагментиран астероид, който обаче остава цял, без да се разпадне на парчета.

„Макар големите астероидни въздействия на Земята да са изключително редки, компютърни модели като този могат да помогнат на учените да формулират техника, с която можем да се защитим срещу потенциално опустошителни космически „снаряди“ в бъдеще“, обяснява Калиат Рамеш, професор по машинно инженерство в Инженерното училище Уотъринг на университета Джонс Хопкинс.

„Трябва да имаме добра представа какво трябва да правим, когато и ако дойде това време“, каза Рамеш. „Научни усилия като този модел са критични, за да ни помогнат да вземем правилни  решения.“

Пълните резултати от прилагането на новия модел ще бъдат публикувани на 15 март в списание Icarus.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори