Гласът ни издава колко сме високи

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

  • 10 декември 2013 г. в 00:08 Последна промяна:
    9 декември 2013 г. в 22:09

Гласът ни разкрива много за нас – възрастта ни, пола ни, а също и – оказва се – височината ни.

Според изследване на Вашингтонския университет в Сейнт Луис хората, които разговарят с нас по телефона, могат визуално да си ни представят до такава степен, че да им стане ясно дори колко сме високи.

Ключът на въпроса как е възможно това вероятно се крие в специфичен вид звук, пораждащ се в долните дихателни пътища на белите дробове, известен като подгърлен резонанс.

„Най-добрият начин да проумеем подгърлените резонанси е като си представим духане в стъклена бутилка, която е полупълна с течност: колкото по-малко течност има в бутилката, толкова по-нисък е звукът”, казва Джон Мортън, дипломиран студент по психология и съавтор на проучването.

Честотата на подгърления резонанс варира в зависимост от височината на човека, който го генерира, като звукът постепенно става по-нисък при увеличаване на височината.

Изследването е представено през миналата седмица на среща на Акустичното общество в Америка, информация за проучването може да бъде открита и на сайта на университета.

По думите на Мортън при хората резонансите са част от обширна група от звуци, които наподобяват свиренето на оркестър като фон на основния звук на гласа. Както и при звука от стъклената бутилка, подгърленият резонанс съществува.

И въпреки че не е лесно да бъде ясно доловен изолирано, на подсъзнателно ниво това може би се случва и ключовата информация от този звук достига до слушащите.

Чрез две серии от опити теорията е била проверена на практика. Като начало двама души от един и същи пол, но с различна височина, са били записани как четат еднакви изречения. Записите били пуснати на хора, които отгатнали кой от двамата диктори е по-висок.

Във втория експеримент слушателите подредили по височина общо петима души (отново от един и същи пол), записани как изчитат даден текст. Над 60% от участниците успели да посочат кой е най-високият диктор в групата. Това според Мортън е значително по-висок процент от този, който би могъл да се получи единствено благодарение на шанса.

В тази игра на разпознаване полът не оказал съществено значение – нито що се отнася до четящите, чиито гласове били записани, нито по отношение на слушащите.

Според Джон Мортън разкритията от тези експерименти могат да намерят приложение в криминалистиката. Ако даден свидетел не е видял заподозряния в престъпление, но е чул гласа му и коментира височината му благодарение на получената слухова информация, то показанията вече биха могли да бъдат считани за достоверни, смята Мортън.

Категории на статиите:
Синя луна

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори