Тази констатация е на научно – изследователската група около Юлиус Нийлсен от Университета Копенхаген. Проучването е публикувано в Science и твърди, че гренландската акула е най-дълголетното гръбначно същество на планетата. Полова зрялост този тип акула достига на 150 – годишна възраст.
Гренландската акула (Somniosus microcephalus) живее в северната част на Атлантика и моретата около Северния полюс и достига дължина от повече от 5 метра. Расте много бавно, предполага се с по около 1 сантиметър на година и тъкмо затова учените предполагаха, че живее дълго.
Очите издават възрастта
Конвенционалното определяне на възрастта при тези хрущялни риби не е възможно, заради липсата на калцирана тъкан, пише Нийлсен. Вместо това неговият екип е използвал радиовъглеродния метод за датиране възрастта по протеините в зеницата на окото.
Учените са изследвали общо 28 женски акули, които са били уловени в няколко различни експедиции. Рибите били от 80 см до над 5 метра дълги. Средната им възраст, определена чрез метода на изследване била 272 години. Най-големият изследван екземпляр бил на 392 години, при възможно отклонение на точността на метода 120 години.
500 – годишни миди
Голяма възраст сред гръбначните може да постигне и гренландският кит, който може да живее повече от 200 години. Възрастта на гренландската акула обаче може да бъде победена от исландската мида (Arctica islandica), която се среща и в Северно море, пишат авторите. Този вид миди можел дори да надхвърли 500 години.
Според актуалните изследвания гренландската акула достига полова зрялост при дължина от около 4 метра, което означава, че според настоящия метод за определяне на възрастта, рибата трябва да навърши 150 години, за да може да има поколение.
Късното настъпване на полова зрялост застрашава вида
„Можеше да се очаква, че гренландските акули са дълголетни“, казва Юрген Криверт от Института по палеонтология към Виенския университет, който не е взел участие в проучването. „Още по интересно е, че живеят чак толкова дълго“, казва той и добавя, че „сега е важно да се разбере на какво се дължи този дълъг живот.“
Дълголетието често се свързва с големината на тялото, но гренландската акула не е най-голямата и не е единствената, която живее в тези ледени води, коментира Криверт, затова за изненадващото дълголетие трябва да има друга причина.
В червения списък на застрашените видове гренландските акули са записани като „потенциално застрашени“. Новите резултати от изследването на Нийлсен показват, че видът се нуждае от по-голяма защита, защото тези акули често се заплитат в мрежите на рибари. Късното настъпване на полова зрялост е основната заплаха за съществуването на вида.
