Има ли живот на Таби?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Художествено изображение на звездата Таби и кометите около нея. © NASA/ JPL-Caltech
Антония Михайлова

Загадъчното поведение на звездата KIC 8462852 говори ли за наличието на извънземна цивилизация? Този въпрос се обсъжда активно в медиите. Защо астрономите спорят за миналото на звездата и какви процеси могат да стоят зад колебанията на нейната яркост?

През есента на 2015 година вниманието на медиите по цял свят беше приковано от загадъчната звезда KIC 8462852, или Таби. Говореше се, че астрономите най-после са открили следи от извънземна цивилизация край звездата. KIC 8462852 е двойна звезда, разположена в съзвездие Лебед, на 1480 светлинни години от Земята. Тя е получила неофициалното си название в чест на изследвалата нейните свойства Табета Бояджан от Йейлския университет.

Звездата KIC 8462852 е интересна с това, че нейната яркост периодично се променя с около 20%. Тези изменения протичат с различни времеви интервали, следователно не могат да бъдат предизвикани от въртенето на екзопланети около звездата. Загадъчните спадове в интензивността за първи път са фиксирани от телескопа „Кеплер“, наблюдавал KIC 8462852 в периода от 2009 до 2013 година.

Била изказана хипотеза, че звездата може да е заобиколена от сфера на Дайсън, създадена от живееща в околностите ѝ високоразвита извънземна цивилизация.

Сферата на Дайсън е хипотетичен инженерен обект, гигантска сферична обвивка, позволяваща ефективно да се използва енергията на звездата. Астрономите дори търсили техногенни сигнали в околностите на KIC 8462852, но тези опити не се увенчали с успех.

За да потвърдят или опровергаят тази екзотична версия, астрономите се обърнали към миналото на Таби. Ако в околностите на звездата наистина съществува високоразвита цивилизация, то нейната дейност би трябвало да е влияла на яркостта на звездата и по-рано. За тази цел учените се заели с изучаването на архиви със стогодишна давност.

В периода от 1886 до 1992 г. в обсерваторията на Харвардския университет са провеждани наблюдения на звездното небе. Резултатите от наблюденията са съставили колекция от повече от половин милион фотографски плаки, получени от различни телескопи.

Това са стъклени пластини с нанесена фотоемулсия, най-чувствителна в синята област на спектъра. Колекцията е станала основа за фотометричната система на Джонсън, разработена през 50-те години за класифициране на звездите в зависимост от техния цвят. Наскоро плаките са цифровизирани и са изложени в свободен достъп.

Пръв старите фотоплаки анализирал астрономът Брадли Шефер от университета на Луизиана. Той е публикувал статия, в която се казва, че за последните сто години светимостта на KIC 8462852 е намаляла с 20%. При това светимостта на звездата периодично се изменяла в този период. Резултатите отново дали надежди за извънземна цивилизация.

Наскоро група астрономи под ръководството на Майкъл Хипке от Института за анализ на данни в Нойкирхен (Германия) и Даниел Ангерхойзен от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА саа решили да проведат независим анализ на фотометричните данни и да проверят изводите на Брадли Шефер. Тяхната статия в arXiv.org е публикуван на 17 февруари.

Проведеният от учените анализ е установил, че точността на получените данни за еволюцията на яркостта на звездата е около 0,1 звездна величина на година, което е потресаващ резултат за такъв исторически архив.

Но архивните данни са получени с помощта на 17 различни телескопа, което е предизвикало усложнения с калибровката. Това прави изключително трудно установяването на зависимост на яркостта на звездата от времето. Изменението в яркостта на звездата за този период се намира в пределите на две стандартни отклонения.

Според авторите на изследването е възможно за изминалите сто години яркостта на звездата действително да се е променяла, но по наличните данни не може да се направят еднозначни изводи. Най-вероятно е наблюдаваните изменения да са предизвикани от грешка в експерименталното оборудване.

Първоначално данните за яркостта на звездата KIC 8462852 са събрани от 16 различни телескопа. След 1962 година данните са събирани от телескопа Damons North Blue. Според авторите това може да е станало причина за колебанията в яркостта на звездата.  © Michael Hippke, Daniel Angerhausen

Първоначално данните за яркостта на звездата KIC 8462852 са събрани от 16 различни телескопа. След 1962 година данните са събирани от телескопа Damons North Blue. Според авторите това може да е станало причина за колебанията в яркостта на звездата.
© Michael Hippke, Daniel Angerhausen

Авторите са демонстрирали това с примера на няколко други звезди, подобни на KIC 8462852 по размери и спектрален тип. Както станало ясно, за периода на наблюдения тяхната яркост е спадала по аналогичен начин. Това накарало Хипке и Ангерхойзен за заключат, че откритието на Шефер се основава на неточни данни.

Но Брадли Шефер категорично не е съгласен с изводите на своите колеги. Той е изложил аргументите си в статия, публикувана на сайта Centauri Dreams.

Ученият твърди, че двамата му опоненти са допуснали две детски грешки при обработката на архивните данни. Първо, Хипке и Ангерхойзен грешно са включили в своите данни фотоплаки, чувствителни в червената и жълтата област на видимия спектър. Снимките в този диапазон преобладавали в последния период на наблюдения (70-те и 80-те години). Това изкривило данните за яркостта на звездата и ги направило фактически случайни.

Второ, Хипке и Ангерхойзен използвали дефектни снимки от архивите, които имат механични увреждания, а някои плаки са експонирани по два пъти. Това довело да увеличение на точките на графиките и не позволило да се установят астрофизични закономерности.

Шефер подчертава, че статията на Хипке и Ангерхойзен не е преминала предварителна проверка при експерти в областта на фотометрията преди публикацията. Според него първоначално астрономите следвало да се свържат с архиваторите от Харвард и да обсъдят получените резултати, а чак след това да правят сензационни изявления.

И така, докогато едни изследователи ровят из архивите и възстановяват миналото на звездата, други се опитват да обяснят нейното загадъчно поведение в последно време.

Същественото спадане в яркостта на звездата, което е възможно да е предизвикано от комети.

Същественото спадане в яркостта на звездата, което е възможно да е предизвикано от комети.

Според учените най-вероятно обяснение на наблюдаваното спадане в яркостта на KIC 8462852 се явяват комети, въртящи се около звездата. В едно от изследванията астрономите са подбрали математически модел за кометния облак, който добре описва наблюдаваните данни за период от сто дни.

Такова многобройно семейство комети може да е възникнало само в резултат на разпадане на голямо космическо тяло. Възможно е в околностите на Таби да е съществувала планета, която се раздробила в резултат на катастрофа и е породила кометен облак.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори