Силни вулканични изригвания във високите ширини могат съществено да повлияят на глобалната климатична система за дълги години, разказват представители на Стокхолмския университет, като се опират на изследване, публикувано в сп. PNAS.
„Нашето изследване за първи път показва, че значителни вулканични изригвания във високите ширини оказва голямо влияние на глобалната климатична система в продължение на десетилетия“, казва Франческо Паусата от катедрата по метеорология на Стокхолмския университет.
Проведени по-рано изследвания в тази област са били съсредоточени основно на краткотрайните ефекти след изригване, тъй като задържането на вулканичните частици във въздуха е ограничено до две-три години. По-ранните изследвания също се отнасяли за изригвания в тропическите зони, тъй като се смятало, че изригванията във високите ширини имат само локални ефекти.
Шведските учени смятат, че силните изригвания на вулканите във високите ширини на Северното полукълбо през лятото предизвикват силно охлаждане на половината от земното кълбо.
Това може да доведе до изменения в атмосферата и циркулацията на потоците вода в Тихия океан в първите осем-девет месеца след изригването. Изменената атмосферна циркулация отслабва пасатите над западната и централната част на Тихия океан, което може да доведе до ефект, подобен на Ел Ниньо, който се съпровожда с влияещи на климата колебания на температурите в Тихия океан.
Климатичният модел на учените от Стокхолм показал също така, че вулканичните изригвания във високите ширини водят и до усилване на океанската циркулация през Атлантическия океан в първите 25 години след изригването с последващо снижение, което продължава не по-малко от 35 години.
„Това изменение на океанската циркулация може да влияе на климата в тропиците и по такъв начин – на климата на цялата Земя, в продължение на десетилетия“, заключава изследователят.
