Търсенето на обитаеми екзопланети се оказа доста досадно нещо. Въпреки че бяха открити куп скалисти планети, орбитиращи на точното разстояние от звездите си, по-нататъшното разследване досега не дава нищо друго, освен безплодни отровни скали, заливани от смъртоносни звездни ветрове.
Но според ново изследване, използващо компютърно моделиране за пресъздаване на условията, които биха могли да съществуват на различни видове екзопланети, там може да има места, където животът да се чувства дори по-добре, отколкото на Земята.
И всичко това има общо с океаните.
„Нашата работа е насочена към идентифициране на океаните на екзопланетите, които имат най-голям капацитет да приютят обилен и активен живот в голям мащаб“, обяснява геофизикът Стефани Олсън от Чикагския университет.
„Животът в океаните на Земята зависи от издигането (възходящия поток), който връща хранителни вещества от тъмните дълбочини на океана до слънчевите части на океана, където живее фотосинтетичният живот. Точно тези са условията, които трябва да търсим на екзопланетите. „
Олсън и нейният екип използват софтуер, наречен ROCKE-3D, разработен от Института за космически изследвания Годард на НАСА за моделиране на скалисти екзопланети. Те моделират редица различни екзопланети, за да проучат кои биха били най-вероятните за развитие и поддържане на живота въз основа на океанската циркулация.
Така откриват, че по-плътната атмосфера в комбинация с по-бавните темпове на въртене на планетата и наличието на континенти, са предпоставки за по-силен поток на издигане от дъното към повърхността на океаните. „Това е изненадващо заключение“, казва Олсен. „То ни показва, че условията на някои екзопланети с благоприятни модели на циркулация на океана могат да бъдат по-подходящи за поддържане на живот, който би бил по-обилен или дори по-активен от живота на Земята.“
Знаем, че солените океани вероятно са извън Слънчевата система. Тук, в допълнение към Земята, знаем също, че Марс някога е съдържал огромни количества вода. Има вода и на някои от луните – Европа, Енцелад, Калисто и Ганимед са сред големите луни в Слънчевата система, които изглежда имат течни океани.
Тези близки светове обаче не отговарят на критериите, за да приютят живот, определени от изследването. Марс е сух и има тънък слой атмосфера, а изброените луни също нямат атмосфера; в момента също не сме сигурни за континенталния им статус.
Но има много повече екзопланети в галактиката, отколкото има луни в Слънчевата система. Миналата година учените пуснаха оценка, че до 35 процента от всички известни екзопланети, по-големи от Земята, трябва да са богати на вода.
Досега първият критерий в търсенето на обитаеми екзопланети е дали една планета е в „обитаемата зона“ – където температурите не са толкова горещи, че течните океани да се изпарят, нито толкова студени, че да замръзнат.
Това ново изследване добавя някои параметри, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи търсения и дори може да информира развитието на инструментариума, оптимизиран за откриване на споменатите параметри.
„В нашето търсене на живот във Вселената трябва да се насочим към подмножеството от обитаеми планети, които ще бъдат най-благоприятни за големите, глобално активни биосфери“, казва Олсън, „защото това са планетите, където животът ще бъде най-лесен за откриване – и където неоткриването ще бъде най-смислено обяснено“.
Изследването е било представено на конгреса по геохимия на Голдшмид в Барселона. Публикувано е в изданието ScienceAlert.com
