Това заяви първият британски астронавт летял в космоса, д-р Хелън Шарман. Тя летя преди 28 години, а днес заявява, че без съмнение „всевъзможни форми на живот“ са живи във Вселената, но може би ние „просто не можем да ги видим“, тъй като са толкова различни от човечеството.
„Пришълците съществуват, няма две мнения за това“, казва д-р Шарман пред списание „Observer Magazine “. „Във Вселената има толкова милиарди звезди, че трябва да има всякакви форми на живот.
„Ще бъдат ли като вас и мен, съставени от въглерод и азот? Може би не. Възможно е те да са точно тук в момента и ние просто не можем да ги видим. „
През 1991 г. д-р Шарман става първият британец в Космоса, след като чува призив за кандидати за астронавти по радиото, докато шофира към къщи от работа. Въпреки че отговаря на критериите, тя почти решава да се откаже да кандидатства за програмата, но в крайна сметка решава да опита.
„Самоувереността и сигурността ми, че мога да го направя, промениха живота ми“, обяснява д-р Шарман. „Докато се прибирах в къщи разбрах, че ако всъщност не кандидатствам, няма как да ме изберат. „
Д-р Шарман побеждава над 13 000 други кандидати, за да спечели място в Project Juno, който беше частично предназначен да засили отношенията между Лондон и Москва, като изпрати британец до руската космическа станция Мир.
Осемдневната й мисия превърна тогавашната 27-годишна жена в национален герой, но според д-р Шарман постижението й понякога се забравя.
През 2013 г. Космическата агенция на Обединеното кралство публикува изявления, описващи Тим Пийк – който пътува до Международната космическа станция през 2015 г. – като първи официален космонавт на Обединеното кралство. Агенцията като че ли забравя за полета на Шарман в Космоса.
Д-р Шарман казва: „Когато Тим Пийк отиде в космоса, някои хора просто забравиха за мен.
„Никога не съм се определяла само по пол и продължавам да не го правя. Хората често ме описват като първата британска жена в космоса, но всъщност аз бях първата британска личност летяла в космоса.“
През целия си живот д-р Шарман трябва да се изправя пред предизвикателствата, които често произлизат от това, че е жена, но това не я спира. Въпреки че са минали 28 години, откакто тя летя в космоса, нищо от полета не е забравено.
„Няма по-голяма красота от това да гледаш Земята от високо. Никога няма да забравя първия път, когато я видях.“
„След излитането напуснахме атмосферата и внезапно през прозореца проникна светлина. Бяхме над Тихия океан. Невероятно дълбоките сини морета ми отнеха дъха…“
