За повечето хора разликата между съзнателно и безсъзнателно състояние е ясна като бял ден.
На лекарите често им се налага да си имат работа с такива болни, за които не може да се каже веднага дали са в съзнание. Например след травма на мозъка човек може да загуби способност да се движи, да говори, да реагира на обкръжението.
От обичайна гледна точка той с нищо не се разлива от, простете, зеленчук, но може да е в съзнание, а за това се изисква съвсем друго лечение.
Учените отдавна се опитват да открият сигурен начин да различават вегетативното състояние (псевдокома*) от състоянието на минимално съзнание, което много прилича на псевдокомата, но със съзнание.
И ето че специалистите от Миланския университет (Италия) очевидно са успели да разработят система за оценка на активността на мозъка, с помощта на която може ясно да се опишат различните състояния на мозъка по нивото „съзнателност”.
Марсело Масимини и колегите му изхождали от това, че в съзнателно състояние всички области от мозъка интензивно общуват един с друг. Загубата на съзнание, например по време на анестезия, се съпровожда с разрив на вътремозъчните информационни потоци – специализирани области от мозъка сякаш се затварят.
Ако на мозъка се изпрати стимулиращ импулс, когато той се намира в съзнание, на стимула ще се отзоват най-различни области и това ще провокира цял поток индивидуални отговори. Ако се стимулира безсъзнателен мозък, то, първо, отклиците от различните области на мозъка ще си приличат, и второ, ответната активност бързо ще угасне.
Остава само да се построи алгоритъм.
Този алгоритъм се описва от изследователите на страниците на Science Translational Medicine, където се разказва как е проверен на практика. Както се очаквало, максимално ниво на съзнание имали здравите бодърстващи хора, то се снижавало по време на някои фази на съня и под обща наркоза. Но учените най-много се интересували, разбира се, от разликата между т.нар. будна кома, когато човек сякаш бодърства, но се намира в безсъзнание, и синдрома на заключването (locked in syndrom), когато индивидът се намира в съзнание, но не може да реагира на нищо.
Методът според учените се оправдал напълно – тези, които били в будна кома, имали ниско ниво на съзнание, независимо от всички признаци на бодърстване, а при „заключените хора” нивото на съзнанието се оказвало високо, макар че това далеч не било очевидно.
Освен това с помощта на такава стимулация на мозъка се различавали междинни състояния, които по ниво на активност на съзнанието се намирали между тези полюси.
Авторите смятат, че методът им може да стане добър диагностичен тест, който ще помогне да се преодолеят диагностичните трудности, срещани от невролозите.
Освен това той може да послужи във фундаментални изследвания, посветени на неврофизиологичната природа на съзнанието – като се проследи динамиката на съзнанието при болните, може да се разбере как се променя то и как реагира на различни вътрешни и външни стимули.
–––––
*Псевдокома (Persistent Vegetative State (Pvs)). Състояние, при което организмът на човека съществува подобно на растение – без съзнание и способност за изпълнение на произволни действия. Причината за такова състояние е увреждане на главния мозък. Понякога при хората, намиращи се в такова състояние, може да се наблюдават някои признаци на връщане на съзнанието, когато те отварят очи. Те може да извършват хаотични движения на крайниците и главата, може да сгъват пръсти и да ги мърдат, но с тях не може да се установят никакви контакти. Затова не бива да се смята, че те осъзнават заобикалящата ги действителност.
Източник: Nature News
