Учени откриха в ДНК на съвременните хора скрити следи от два загадъчни вида хоминиди, чиито останки археолозите никога досега не са намирали.

От години е известно, че древните Homo sapiens са се кръстосвали активно с други видове, по-специално с неандерталци и денисовци.

Нови изследвания от Калифорнийския университет в Бъркли и университета „Джонс Хопкинс“ обаче доказват, че част от нашия геном е наследена от същества, напълно непознати на науката.

Тайнствени гени във всеки от нас

Един от тези древни роднини се е отделил от съвременната човешка линия преди около 800 000 години, но впоследствие негови представители отново са се кръстосали с Homo sapiens.

Това се е случило преди приблизително 50 000 години, още преди последната мащабна миграция на съвременните хора от Африка.

Благодарение на този факт всеки човек днес носи в себе си между 0,5% и 1% от генома на този загадъчен „призрачен прародител“.

Това е почти същото количество генетичен материал, което съвременното човечество е наследило от отдавна изчезналите неандерталци.

„Успяхме да открием и картографираме геномните участъци в съвременните хора, произхождащи от тази призрачна линия, и да покажем, че това наследство се среща при всички съвременни хора, а не само при африканците“, обяснява съавторът на изследването Юлин Джан.

Суперархаична следа в еволюцията

Освен първия мистериозен роднина, изследователите са забелязали в ДНК на съвременните хора и друга необичайна следа, която наричат „суперархаичен прародител“.

Тази изключително древна линия хоминиди, чиято възраст достига 1,8 милиона години, не се е кръстосвала директно с хората.

Този изгубен вид някога е създал двойка с денисовците, които са живели в Евразия в периода от преди 200 000 до 32 000 години.

По-късно самите денисовци са се кръстосали с нашите преки предци, предавайки им тези суперархаични генетични фрагменти, които все още се срещат в геномите на жителите на Азия.

„Един важен извод е, че човешката еволюция е била много по-взаимосвързана, отколкото сме си представяли досега“, подчертава д-р Арджун Биданда.

„Вместо просто разклонено дърво, нашата история все повече прилича на мрежа от популации, които многократно са се разделяли, мигрирали и смесвали“, обобщава професор Мурджани.

Защитните свойства на древната ДНК

За да открият тези скрити генетични следи без помощта на вкаменелости, учените са използвали най-новия метод за компютърно моделиране TRACE, който анализира единствено съвременни геноми.

Оказало се, че много от най-древните участъци на ДНК не са случайни, а са пряко свързани с нашия имунитет и метаболитни функции.

„Адаптацията към нови патогени и източници на храна е била един от най-силните фактори за естествен подбор по време на човешката еволюция, а кръстосването с други групи е въвело нови генетични вариации за оцеляване“, обяснява този феномен д-р Биданда.