Учените отдавна се опитват да разшифроват символния език на древните маи, но интернет днес им помага да завършат тази титанична работа и да напишат историята на загадъчната мезоамериканска цивилизация.
Открай време в записите на маите са разбирани малко неща, освен техните елегантни астрономически сметки и календари. Маите доминирали в голяма част от Централна Америка и Южно Мексико в продължение на хиляда години, преди цивилизацията им да изчезне по загадъчен начин около 600 години преди появата на испанските конкистадори.
Езикът на маите започнал да разкрива своите тайни през 50-те и 60-те години и този процес се е ускорил през 70-те. Но много неща в този език, съхранили се основно издълбани върху камъни, оставали загадка, скрита в руините сред джунглите или в музеите.
С тази работа се е заел археологът от Тексаския университет Дейвид Стюарт – един от водещите световни експерти по езика на маите. „Имах много записки и бележки в моя офис и никога не съм възнамерявал да публикувам всяко малко наблюдение. Но си помислих, че ако имам блог, бих могъл да разказвам в него за новите открития и това би позволило да извадя някои стари материали от моите прашни папки.“
Затова преди пет години Стюарт пуснал Maya Decipherment – блог за изследователи и любители, в който всеки може да публикува нови писания, да усъвършенства преводи и да обсъжда тънкостите на езика на маите – и всичко това за създаването на история на древната цивилизация. Работата над проекта отнемала години, но с помощта на интернет нейните темпове станали по-бързи от когато и да било.
Когато испанците пристигнали в Централна Америка през 1500 г., те се постарали да изтрият всички налични писмени свидетелства на „езическите” племена на маите. За тяхната история почти нищо не е известно, оцелели са само три книги, наричани „наръчници за свещеници” с акцент върху астрономически изчисления, доста сложни и точни.
Предишни изследвания на културата на маите са заложили мита, че това са били миролюбиви хора, които отделяли голямо внимание на науката и ритуалите. Те също породили заблудата, че маите изключително почитали датата 13.0.0.0.0, така нареченото Дълго броене, което съответства на 21 декември 2012 г., като дата на края на света.
Такава представа за маите била голяма нелепост. Те са били също толкова користни и като цяло неприятни хора, както и всеки друг народ от това време. Те водели вони, завладявали територии и били безчовечни по отношение към своите врагове. Те не вярвали в Страшния съд: датата 13.0.0.0.0 в техния календар била само начало на следващия Голям цикъл.
Но дори в най-тъмните векове на своята цивилизация хроникьорите на маите са правили записи на велики събития, крале и знатни хора на език, който не се е променил силно. „Съвременните маи могат да опознаят някои думи, но не разбират текста – казва проф. Стюарт. – Това е същото както древните книжовници да са писали на класически латински, а съвременните маи да говорят романски езици.“
Друг проблем е, че езикът на маите е бил в не по-малка степен изкуство, отколкото формална система. И ако самият текст е бил формален, то изкуството – не. „Тези, които са издълбавали и оцветявали глифовете, са се старали да бъдат творчески и артистични – казва Стюарт. – Но стига да започнете да различавате възникващите модели, те стават предсказуеми.” Това изисква не само знания, но и артистична изостреност, която Стюарт описва като практическа интуиция в разбирането на това как конкретният творец се е старал да изрази себе си.
Например, макар в древния език на маите да е съществувала картинка от една дума „к’ух”, което означава „бог”, „божество”, тази дума в някои текстове била записана във вид на две думи. Вземете сричките „к’у” и „ху” в думата „к’ух”. Първата сричка се представя във вид на птиче гнездо, защото думата за птиче гнездо е „к’у”. Знакът „ху” е изображение на глава на игуана, тъй като думата за игуана е „ху”. Тук виждате не семантиката, а фонетиката”, обяснява проф. Стюарт. В дадения случай преводачът, работещ над текста, трябва да знае, че е необходимо да игнорира значението на всяка отделна картинка-дума и вместо това да използва звуците, за да се получи „к’ух”.
„Когато разбрахме по-добре системата, бяхме изправени пред хиляди надписи”, разказва той. Всички те изисквали превод и „именно с това се занимаваме и досега”.
Когато Стюарт започнал кариерата си преди повече от 30 години, той общувал с писане на ръка с шепата хора по цял свят, които разбирали с какво се занимава. „Големият технически напредък за нас след това стана копирната машина – разказва той. – Епиграфистите винаги са искали да получават копия на писмата.”
И ето сега Стюарт поства изображения и снимки на глифове в своя блог за всички, които имат достъп до интернет. Коментарите към тях може да се оставят от всяка точка на земното кълбо. Изследователи от отдалечени райони, които преди са били лишени от възможността да вземат участие в работата, сега са равностойни партньори. Според оценките над 30 колежа сега изучават и превеждат надписи на маите.
И именно благодарение на интернет сега имаме шанс със съвместни усилия да разкрием и запишем историята на една от най-загадъчните цивилизации.
Източник: The Guardian
