Още неоткритата Девета планета, която се намира в далечните области на Слънчевата система, притежава свой физически облик.
Според нови оценки тя е 3,7 пъти по-голяма от Земята и има водородно-хелиева атмосфера, охладена до минус 220 градуса по Целзий.
Откакто астрономите от Калифорнийския технологичен институт съобщиха за косвени доводи в полза на съществуването на неизвестна досега Девета планета далече зад орбитата на Плутон, интересът към нея не отслабва.
И докато едни учени размишляват над това, какви инструменти и телескопи могат да позволят тя да се открие и разгледа, други вече са пристъпили към изследване на тайнствената планета, макар и още теоретично.
Можем да си спомним например неотдавнашните резултати от компютърно моделиране, което сочи, че Деветата планета може да е пришълец в Слънчевата система – екзопланета, родена край друга звезда и захваната от гравитацията на нашето Слънце.
В ново изследване, публикувано от физиците на университета в Берн в сп. Astronomy & Astrophysics, са разгледани други вероятни аспекти от предисторията и дори строежа на невероятната планета.
Компютърното моделиране на еволюцията на екзопланетите е обичаен метод за тяхното изследване. Но Кристоф Мордасини (Christoph Mordasini) и Естер Линдер (Esther Linder) смятат, че Планетата Х по-скоро се явява умалено копие на ледените гиганти в Слънчевата система – Уран и Нептун, и също като тях е заобиколена от атмосфера от леки газове, водород и хелий.
Въз основа на тези предположения швейцарските астрономи пристъпили към работа. Те се отказали от версията със захващането на Деветата планета от друга звезда, като моделирали нейната възможна еволюция в пределите на нашата Слънчева система, тоест в последните 4,6 милиарда години.
„С нашата работа кандидат-планета 9 престава да бъде „точна маса“, тя придобива форма и физически свойства“, твърдят учените. Всъщност те са установили, че днес Деветата планета може да има радиус 3,7 пъти по-голям от земния и маса, 10 пъти превишаваща земната. Температурата на нейната атмосфера е 47 келвина, което е под минус 220 градуса по Целзий.
Освен всичко останало това означава, че слабото излъчване на планетата трябва да се появява не в резултат на отражението на лъчите на далечното от нея Слънце, а в хода на бавното изстиване на нейното тежко желязно ядро. Тази енергия подгрява атмосферата, без която температурата ѝ би се спуснала с още няколко десетки келвина.
„Тази нейна вътрешна енергия е около хиляда пъти повече от тази, която тя получава от Слънцето“, допълва Естер Линдер.
Новите заключения могат да повлияят на планираното търсене на Планетата Х. Ако Линдер и Мордасини са прави, Деветата планета трябва да излъчва в инфрачервения диапазон много по-ярко, отколкото във видимия.
И действително, учените са разгледали и въпроса за причината, поради която далечната планета се е изплъзвала от наблюдения. Те са изчислили светимостта, която може да се очаква от планети с различни маси и размери на различни далечни орбити, на които може да се намира Планетата Х.
Изследователите са изяснили, че при маса под 20 земни маси шансовете тя да се открие са изключително малко, особено докато се намира на далечните участъци от своята орбита.
Със сигурност бихме я открили, ако масата ѝ превишаваше земната 50 пъти – според авторите в такъв случай Деветата планета със сигурност би била забелязана от инфрачервения телескоп WISE.
„Тези цифри поставят един вид горна граница на възможната маса на Деветата планета“, допълва Линдер. Главните надежди за потвърждението на нейното съществуване се възлагат на нови, по-мощни телескопи и преди всичко на широкоъгълния LSST с 8,4-метров рефлектор, който се строи в чилийските Анди.
