Кашалотите са най-шумните животни на планетата

Мъжките кашалоти са носители на рекорда за най-мощен „глас“ сред всички бозайници на Земята.

Те издават нискочестотни звукови импулси, известни като „бавни щракания“, които могат да се разпространяват на разстояние до 70 километра в океанските дълбини.

Международен изследователски екип е стигнал до този извод след анализ на записи, направени във водите край Сейшелските острови, Шри Ланка, Норвегия и Шотландия.

Тези сигнали служат единствено като средство за комуникация между отделните екземпляри

Изследването се фокусира не върху познатите ехолокационни щракания, а върху специфичен тип сигнали – бавните щракания.

Чрез комбиниране на измервания на източника на звука с моделиране на неговото разпространение във водата, учените доказват, че силата на тези звуци надхвърля 200 децибела.

Това е сравнимо с мощността на военните сонари. А обхватът им в открития океан може да достигне около 70 километра.

Освен с изключителната си сила, бавните щракания се отличават и със своя необичаен ритъм. Сигналите се издават с много големи паузи – само едно щракане на всеки 3 до 10 секунди.

Това е около 10 пъти по-бавно от акустичните сигнали на повечето птици и бозайници.

Според Симоне Виндесен от университета в Орхус, именно комбинацията от висока мощност, бавен темп и способността на звука да преодолява огромни разстояния прави тези сигнали уникален феномен в дивата природа.

Способността за произвеждане на толкова мощни звуци се свързва с анатомията на мъжките кашалоти.

Никое друго живо същество на Земята не може да се сравни с тези китове по размери на гласовия апарат

Тяхната уникална носна система, отговорна за издаването на звуци, заема около една трета от цялото тяло, а при възрастните гиганти може да тежи над 5 тона.

Професор Петер Теглберг Мадсен, също от университета в Орхус, отбелязва, че по-големият нос генерира звук с по-ниска честота.

Поради това параметрите на щракането потенциално могат да показват размера на животното, което го издава – функция, която биолозите наричат „честна демонстрация“.

В миналото предназначението на бавните щракания се е свързвало както с комуникация между мъжките, така и с привличане на женски.

Точният контекст на тяхното използване в дивата природа обаче остава обект на бъдещи изследвания.