Учени откриха огромен скрит „рибен град“ под ледовете на Антарктида. Доскоро той е бил защитен от най-големия айсберг на Земята.

В ново проучване изследователите са изследвали голяма площ, която се е открила след отделянето на гигантския айсберг А-68.

През 2017 г. колосалният айсберг, известен като А-68, се откъсна от ледения шелф Ларсен С.

Това предостави на учените уникална възможност за първи път да получат достъп до обширен участък от морското дъно. Преди това той е бил скрит под леда.

Британски изследователи се възползваха от този шанс и откриха нещо невиждано досега, пише „Сайънс Алърт“.

С помощта на дистанционно управляема подводна камера екипът е успял да изследва над хиляда рибни гнезда. Внимателно почистени участъци от планктонен детрит по океанското дъно.

Забележително е не само самото откритие на гнездата, но и тяхното разположение

Учените смятат, че тази структурирана екосистема е още едно доказателство за необходимостта от създаване на защитена морска зона в тази част на море Уедъл.

Изследователите съобщават, че са документирали голяма и широко разпространена гнездова колония на жълтоперата нототения (Lindbergichthys nudifrons) в западната част на море Уедъл.

Най-значимото откритие е, че разпределението на гнездата е неравномерно.

Предполага се, че това се дължи на биотични взаимодействия, а именно натиск от хищници, а не на абиотични фактори, каквито се наблюдават в други големи антарктически рибни колонии.

Ледената риба L. Nudifrons, известна още като жълтопера нототения, може да достигне дължина до 19,5 сантиметра и е идентифицирана за първи път през 1905 г.

Във всяко гнездо рибите могат да снесат няколко хиляди яйца, които след това се пазят от мъжките в продължение на до четири месеца.

Учените отбелязват, че освен изучаването на подводните екосистеми, мисията им е била фокусирана и върху търсенето на останките от кораба на сър Ърнест Шакълтън „Ендюранс“, който потъва в същия регион през 1915 г.

За съжаление, по време на тази експедиция останките не са открити (те са намерени по-късно, през 2022 г.).

За сметка на това рибните гнезда са били навсякъде.

Гнездовите площадки са открити на всички места, проучени по време на експедицията в море Уедъл през 2019 г. на борда на кораба SA Agulhas II, с помощта на дистанционно управляем подводен апарат.

Изследователите са идентифицирали шест различни типа разположение на гнездата по морското дъно

Най-разпространен е типът, обозначен като „клъстер“ – на него се падат около 42% от всички гнезда.

При този тип гнездата са плътно разположени едно до друго, като в някои случаи дори се докосват и припокриват.

За разлика от много други рибни колонии, тези гнезда са били разположени в по-топли води, което предполага, че температурата не е била причина за тяхното струпване.

Екипът не е сигурен, но смята, че групирането на гнездата е свързано със защита.

Според учените сигурността в големите групи се осигурява от няколко мъжки, които патрулират по границите на струпванията.

Високата концентрация на гнезда може също така да маскира миризмата на хайвера от определени хищници, създавайки объркваща ароматна следа.

Вероятно това значително намалява риска за гнездата в центъра на колонията.

Такъв защитен модел на поведение е нов за този вид, но е добре документиран в гнездови колонии на риби в плитки тропически рифове, където също се обяснява с повишена защита от хищници.