Когато паяците са имали опашки

Откриха фосилизиран паяк на 100 милиона години. Находката превъзбуди учените, защото телесните признаци на насекомото са толкова миксирани спрямо настоящето, че може да го наречем химера.

Паякообразните (също скорпиони, кърлежи и акари) са едни от първите заселници на сушата: историята на осмокраките гадини и техните предшественици може да се проследи до 450 милиона години назад във времето.

Първите представители на съвременните паяци (Araneae) се появяват на Земята преди 300 милиона години. Те развиват всички белези, които познаваме и днес най-късно в периода Креда.

Паяците са наистина архаични „животни“, които са тук от много отдавна. Това не значи, че не са претърпели развитие през хилядолетията.

Че малките ловци са изглеждали различно преди 100 милиона години, доказват четири открити наскоро в много добро състояние фосили на територията на Бирма. Животните са били само 2,5 милиметра, когато са се уловили в кехлибара.

Пол Селдън е част от екипа изследователи направили находката. Той обяснява, че при животни с такъв размер опашката винаги играе ролята на своеобразна антена, която служи за опознаване на околната среда.

За паяк обаче, опашката е нещо крайно необичайно. Толкова, че учените са сложили на открития вид името Chimerarachne yingi – ингис химера паяк. В гръцката митология химерата е създание, което се състои от повече различни видове.

Сега дискусиите и споровете в научните среди са особено изострени, къде точно в класификатора на паякообразните трябва да попадне новооткритият вид. Според догадките, Chimerarachne може да е произвеждал копринена нишка, но не е живял в паяжина, а по скоро около дънерите на дърветата. На такова място е направено и откритието.

Селдън казва: “Такова нещо досега не е откривано, но все пак става дума за толкова малко животно.“