Въпросът, който от десетилетия не дава мира на астрофизиците, е: ако космосът е пълен с потенциални условия за живот, тогава къде са всички останали?

Тази научна загадка е известна като Парадокса на Ферми, а ново изследване на Селия Бланко обръща гледната точка: може би проблемът не е в това, че интелигентният живот е рядкост, а в това, че е изключително крехък.

Според Бланко технологичните цивилизации обикновено са краткотрайни и се сриват поради екологичен колапс или вътрешни конфликти.

„Великото мълчание“ може да не означава празна вселена, а кратък живот на технологиите

Краят обаче невинаги е окончателен. Екипът на Бланко предполага, че космосът може да е пълен с цивилизации, които преминават през цикли на „възход-упадък-възстановяване“, прекарвайки векове в технологична хибернация.

Това обяснява идеално „Великото мълчание“ на Вселената.

Ние търсим сигнали, обхващащи едва стотина години от многомилиардната история на галактиката – шансовете просто да попаднем на друга активна фаза са почти нулеви.

За да тестват тази идея, учените симулират десет сценария за бъдещето на Земята

За да проверят хипотезата си, изследователите са симулирали десет сценария за бъдещето на Земята, обхващащи период от хиляда години.

Ключов показател в модела е бил „работният цикъл“ – процентът от времето, през което обществото остава технологично напреднало. Тези цикли варират значително в симулираните бъдеща, като се движат между 38% и 100%.

„Технологичната цивилизация не е задължително да следва един-единствен път от каменната ера до космическите кораби… Може би тя се държи по-скоро като пламък, който се разгаря, а после угасва“, отбелязват авторите на изследването.

За астрономите, търсещи извънземен живот, това не е особено окуражаваща новина

Учените въвеждат термина „ефективен живот за откриване“. Ако извънземните излъчват своите координати само през 40% от времето, прозорецът за тяхното намиране се стеснява толкова много, че вероятността за случайно съвпадение между активните периоди на два вида става незначителна.

Ето защо нашите радиотелескопи все още улавят само космически шум.

Основната стойност на този модел обаче е неговото практическо приложение. За нас той служи като наръчник за безопасност.

Симулациите показват, че оцеляването зависи от скоростта на потребление на ресурси и от това колко технология може да бъде спасена в случай на катастрофа.

Малки промени в тези параметри водят до колосално увеличение на устойчивостта. Авторите предлагат съвсем обикновени мерки: намаляване на апетита на икономиката и създаване на своеобразен „комплект за апокалипсис“.

Това включва разпределена инфраструктура и внимателно подбрани хранилища на знания, способни да ускорят рестартирането на обществото.

Струва си да се отбележи, че моделът е значително опростен.

Линейният растеж на технологиите и човешката психология може да нямат нищо общо с начина, по който една интелигентна раса от насекоми изгражда своя кошер.

Освен това работата в момента е в предпечатна форма и очаква рецензия от колеги. Но самата концепция ни кара да се замислим: може би сме сами не защото сме уникални, а просто защото звъним на вратата на някого посред нощ, дълго след като домакините са си легнали.