Космическата сонда Фила неочаквано разкри „пухкавия интериор“ на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко
Ивайло Красимиров

На 3 август 2014 г. от космическа сонда Rosettas OSIRIS е направена снимка с тесноъгълна камера на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко. Тя е получена на 6 август 2014 г. от Европейската космическа агенция (ESA) и показва кометата от разстояние 285 км.

Космическата сонда „Розета“ на 6 август 2014 г. направи историческа среща с кометата, достигайки кулминация на 10-годишно преследване през Слънчевата система на разстояние от шест милиарда километра, съобщи Европейската космическа агенция (ESA). През ноември същата година, робот-научна лаборатория, наречена Philae, бе изпратен на повърхността, за да направи първото по рода си кацане на комета.

През ноември 2014 г. малката космическа сонда Philae удари кометата 67P / Чурюмов-Герасименко и отскочи километър и половина нагоре, след което падна и се преобърна по повърхността, като най-накрая остана да почива под скала, като единият крак стърчеше безцеремонно във въздуха.

Сега учените от Европейската космическа агенция преглеждайки за последен път записите на Фила откриха, че докато сондата прескача камъните на повърхността на кометата, тя нарязва скали и отломки, за да разкрие странния, древен лед отдолу, под тях.

Неочаквано ледът се оказва по-мек от пяната на капучино, откритие, което трябва да помогне на учените да подобрят бъдещите опити за кацане.

„Това, че кометата има толкова пухкав интериор, е наистина ценна информация от гледна точка на това как да се проектират механизмите за кацане, както и за механичните процеси, които може да са необходими за извличане на проби“, казва Мат Тейлър, учен от проекта Rosetta на ESA.

„Това не само запълва пропуските в историята на оживеното пътуване на Фила, но също така ни информира за естеството на кометата.“

Д-р Тейлър вярва, че дори харпуните от сондата да са стреляли, те може да не са успели да се вклинят и захванат за пухкавата повърхност.

„Бихте компресирали нещата с харпуна, но това може да не е достатъчно, за да се получи добра опорна точка“, казва той.
„За бъдещ спускаем апарат вярвам, че ниската непривична скорост ще бъде основното изискване за да се получи по-меко кацане.

Фила беше част от мисията на ESA Rosetta, която имаше за цел да направи първото меко кацане на комета. Стартира през 2004 г., като в крайна сметка пристигна на 67p през 2014 г., когато пътуваше между Марс и Юпитер.

Сондата беше освободена от космическия кораб „Розета“ на 12 ноември същата година, оборудвана с тласкач и два харпуна, за да я закрепят към мястото на докосване, наречено Агилкия.

Задвижващият механизъм обаче не успя да стреля и котвите не се разгърнаха правилно, оставяйки сондата да отскочи от повърхността и да се впусне в двучасов полет, по време на който се сблъска с ръба на скалата и се хвърли към второто си място за докосване.

В крайна сметка Фила спря в Абидос, на защитено място, което беше идентифицирано в изображенията на Розета 22 месеца по-късно. Лорънс О’Рурк, учен от ЕSА, който изигра водеща роля в намирането на Фила, иска да открие мястото, на което сондата е докоснала кометата.

„Фила ни беше оставила една последна мистерия, която чака да бъде разгадана. Важно беше да се намери мястото на докосване, защото сензорите на Фила показаха, че сондата се е вкопала в повърхността, най-вероятно откривайки примитивния лед, скрит отдолу, което ще ни даде безценен достъп до лед на милиарди години. „

С екип от учени и инженери от мисията той събра данни от инструмента на борда както на орбиталния апарат на Rosetta, така и на Philae, за да открие местоположението на липсващото място на което е докосната кометата.

Ярък участък от нарязан лед беше забелязан от камера на орбиталния апарат и мястото беше потвърдено от измервания, направени от рамото на стрелата на Фила, когато се удря в повърхността. Повторен анализ на данните за докосването установява, че Фила е прекарал близо две цели минути на второто място на докосване на кометата, като е осъществила поне четири различни повърхностни контакта, докато оре по него.

Един особено забележителен отпечатък, разкрит на изображенията, е създаден, когато покривът на Фила потъва на 30-40 см в леда, оставяйки все пак разпознаваем.

Снимките и изображенията, направени от космическия кораб Rosetta, показват блестящи ярки петна, където спускаемият апарат е отрязал повърхността, разкривайки воден лед, покриващ площ от около 3,5 квадратни метра.

„Простото действие на Фила и подскачането й по повърхността, позволи да разберем, че тази древна, на милиарди години, ледено-прахообразна смес е изключително мека – по-пухкава от пяна на капучино или от вълните на морския бряг “, добавя О’Рурк.

Екипът вярва, че мястото на докосване на сондата до кометата, представя цялостното състояние на интериора на кометата, когато се е формирала преди около 4,5 милиарда години.

Новото изследване е публикувано в списание Nature.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори