Костенурките измират и това може да е катастрофално

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© J. Roger Brothers
© J. Roger Brothers
Ивайло Красимиров

Тези бавни, нежни същества обитават Земята и нейните океани от милиони години. Те са надживели епохата на динозаврите, но в лицето на модерните хора намират най-голямата заплаха в историята на съществуването си. Биолози твърдят, че цялостният преглед на глобалната ситуация разкрива, че това може да има далечни екологични последици.

„Костенурките допринасят за здравето на много среди, включително пустинни, влажни зони, сладководни и морски екосистеми, а спадът на тяхната популация може да доведе до отрицателни последици за други видове, включително за хората, макар това да не е очевидно веднага“, предупреждава водещият автор на изследването, Джефри Лович от Института за геоложки проучване във Флагстаф, Аризона.

Според проучването на Лович и неговите колеги, костенурките са сред най-застрашените видове от основните групи гръбначни на планетата – от 356 вида костенурки по света, приблизително 61% са застрашени от изчезване или вече са изчезнали, станали жертви на унищожаване на местообитания, прекомерна експлоатация на домашни любимци, на храна, болести и промени на климата.

Десетки милиони костенурки са обитавали Карибско море само преди два века. Техният брой днес вече е едва няколко десетките хиляди.

Както твърди проучването, изчезването на костенурките ще има катастрофални последици върху редица системи.

Разнообразните хранителни навици на костенурките допринасят за широката им роля в хранителните мрежи на екосистемата. Животните могат да бъдат тревопасни, всеядни и месоядни и да се специализират в един или няколко източника на храна или да се хранят с голямо разнообразие от храни.

Ако костенурките изчезнат, последиците за екосистемата могат да бъдат много тежки.

Показателен е примерът с костенурките от вида Malaclemys terrapin, които се хранят с охлюви (Littorina irrorata). Експерименталните опити показват, че без тези хищници охлювите могат да превърнат продуктивните тревни площи в „безплодни блата“ само за осем месеца.

Заедно с яйцата си, костенурките на свой ред осигуряват основен източник на храна за разнообразие от хищници.

Учените дават пример и с три вида австралийски костенурки, които консумират през лятото приблизително 430 тона зърна на ден от площ над 358 000 хектара. Така костенурките разпространяват семена на десетки растителни видове. За някои растения, костенурките могат да бъдат единственото средство за разпръскване на семената. При други видове, семената покълват по-бързо след преминаване през храносмилателния тракт на костенурките.

Много костенурки са „копачи“ и „чистачи“ на почвата, като дейността им е жизненоважна за динамиката на почвата и за увеличаване на растителното разнообразие, което осигурява местообитания за стотици други видове.

Всяко животно с костни черупки и гръбнак се идентифицира като костенурка и никое гръбначно животно не е имало такава уникална структура.

Докладът каталогизира вече изгубените видове костенурки и тези, които ще изчезнат съвсем скоро.
Така например, гигантските костенурки от остров Пинта (Chelonoidis abingdonii) изчезнаха през 2012 г., когато последният оцелял член на този вид, наречен „Самотният Джордж“ („Lonesome George“), умира на островите Галапагос.

Известно е, че днес съществуват само четири оцелели гигантски костенурки с меки черупки, обитаващи реката Яндзъ (Rafetus swinhoei), при това в специална среда, подсигурена им от хората.

Красивата бирманска звезда (Geochelone platynotan) и по-малко харизматичната западна блатна костенурка (Pseudemydura umbrina) са сред най-редките влечуги на Австралия. В същото време те са сред 25-те най-застрашени вида костенурки в света.

Авторите твърдят, че са необходими спешни действия. Глобалните консервационни програми се съсредоточават върху защитата на птиците и бозайниците и отделят по-малко внимание на костенурките.

„Смущаващото ниво на изчезване на костенурките и скоростта с което това става, може да окаже дълбоко влияние върху функционирането на екосистемите и структурата на биологичните общности по света“, казва съавторът на проучването Джош Енен.

„Трябва да отделим време, за да разберем костенурките, естествената им история и тяхното значение за околната среда“, настоява и колегата му Мики Ага „или рискуваме да ги изгубим завинаги и да живеем в нова реалност, където те не съществуват“.

Източник: cosmosmagazine.com.

Категории на статиите:
Животни

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори