Чарлз Дарвин нарича Галапагоските острови „малък свят в света“. Трудно е да си представим как би изглеждала работата на великия учен без съществуването на този архипелаг в Тихия океан и е също толкова трудно да си представим архипелага без гигантските галапагоски костенурки, които всъщност дават името на веригата острови.
В опитите си да спасят застрашените костенурки ентусиастите започнали да обмислят все по-смъртоносни и неприродни възможности.
© Wikimedia Commons
Тези костенурки са като ходещи скали. Достигат тегло над 220 килограма. Повечето живеят до над 100 години, като някои достигат до 150 години. Самите острови са кръстени на тези невероятни създания. В края на ХХ век тези костенурки били на прага на изчезване. Само за 150 години популацията им намаляла от около 100 000 на 15 000. Зад това главоломно измиране стояла неочаквана заплаха – кози.
Козите за пръв път се появили в архипелага през XVI и XVII век благодарение на изследователи, търговци и пирати. Някои били изоставени и започнали да се множат. Към 90-те години на ХХ век на островите вече имало около 250 000 кози. Те изяждали всичката растителност и по този начин древните костенурки започнали да измират.
Природозащитници и еволюционни биолози започнали да умуват как да спасят костенурките от козите. Появили се шантави стратегии, като например план да се закарат лъвове, които да изловят козите. В крайна сметка природозащитниците избрали най-логичното решение – повсеместно изтребление.
След години на дебати, планиране и опити за постигане на консенсус бившата фондация „Чарлз Дарвин“ (сега Galapagos Conservancy) започнала проект „Изабела“ – систематично избиване на козите, дивите свине и магаретата, които живеят на главните острови. Проектът започнал с ловни хайки, но след това се включили хеликоптери и снайперисти от Нова Зеландия. Един от снайперистите обяснява, че трябвало да има по един снайперист от всяка страна на хеликоптера, а шумът от него сплашвал козите и те започвали да се струпват. Тогава откривали огън.
90 процента от козите били изтребени в първата година от проекта. Но все пак останали хиляди индивиди, които биха се размножили отново. Оцелелите кози вече били наясно със значението на шума на хеликоптер и започнали да се крият в дупки и да се размножават отново. За да бъдат открити и последните бегълци, участниците в проекта се обърнали към „кози-Юда“.
„Коза-Юда“ е отвлечена женска коза, на която се прикачва GPS проследяващо устройство. След като я пускали на свобода, тя откривала другите кози, най-вече мъжки за разплод. Снайперистите отново се качвали на хеликоптерите, проследявали „козата-Юда“ и избивали новооткритите кози, като винаги оставяли предателя жив, за да може да го използват отново. На участниците в проекта се наложило да използват около 900 „кози-Юда“ за две години.
Проработило ли е? Да! Към 2006 главните острови са провъзгласени за „чисти“ от всички големи бозайници, които били натрапници – кози, прасета и магарета. Растителността е възстановена и костенурките оцеляват.
Ироничното е, че проект „Изабела“ противоречи на теорията за естествения отбор на Дарвин. Козите живели само няколко века на тези острови, но се адаптирали по-добре, отколкото костенурките, които били там от хилядолетия. Вместо от „оцеляване на най-силния“ спасението на костенурките зависело от въоръжени хора в хеликоптери. Какво ли би си помислил Дарвин?
Статията е публикувана в All Тhat Is Interesting.
