Когато астрономите за първи път анализирали данните от проекта Слоански цифров обзор на небето, отнасящ се до 300 000 звезди, отдалечени от Слънцето на разстояние до 3000 светлинни години, неочаквано се изяснило, че под плоскостта на галактичния диск в нашите околности звездите са повече, отколкото в горната половина.
А малко по-далече от нас над плоскостта на диска има повече светила, отколкото в долната му част. А още по-далече звездите отново се оказвали в долната част на диска.
„Това звучи като осцилация и съдейки по наличните данни, точно така се оказа”, казва Сюзън Гарднър от университета на Кентъки в Легсингтън (САЩ).
Заедно с колегите си тя допълнително анализирала тези неравномерности в разпределянето на звездите около нас и стигнала до извода, че явни следи от колебанията се проследяват също в разположените „слоеве” звезди – някои от тях в местата на колебанията са „свити”, тоест разстоянията между тях са значително по-малки, отколкото между „слоевете” в съседни региони. При това близо до края на галактичния диск звездните групировки се оказали по-големи, отколкото близо до центъра, което напомняло вълни, оставени от кораб в река.
Елиптичната галактика джудже в Стрелец изглежда най-вероятната причина за звездния поток, лежащ близо до големите групи светила, твърди Бону Фамае от Стратегическия университет във Франция.
Проведеното компютърно моделиране на траекториите на галактиката джудже в Стрелец, малък елиптичен спътник, въртящ се около Млечния път, показало, че по-рано той неизбежно трябва да е преминал през диска на нашата галактика, да е загубил част от своите звезди и очевидно да е създал колебания в звездите от галактичния диск:
Както отбелязват изследователите, след изстрелването на телескопа „Гая” астрономите ще имат възможност да съставят къде по-подробна триизмерна карта на разположението на звездите в Млечния път. И тогава може дори да се уточни колко тъмна материя е имала галактиката джудже в Стрелец преди преминаването през нашата и колко е загубила тя при този сблъсък.
Ето го най-вероятния кандидат за смутител на спокойствието – галактиката джудже в Стрелец, отстояща от нас на 65 000 светлинни години.
© NASA
Според съвременните представи нашите галактики спътници трябва основно да се състоят от тъмна материя, докато в самия Млечен път тя вероятно е много по-малко.
Изследването, посветено на разглежданата тема, можете да прочетете тук.
Източник: NewScientist
