Известно в миналото като Mumia vera aegyptiaca, необичайното мазило е било широко използвано в арабската и европейската медицина след навлизането на египетските мумии в международните търговски мрежи.

Историческите източници сочат, че търсеният мехлем е прилаган за широк спектър от заболявания – от открити рани и респираторни проблеми до парализа и епилепсия.

Въпреки многовековната му популярност сред лечителите, точният химичен състав и биологичното действие на тази субстанция оставаха загадка за съвременната наука.

За да разкрият тайните му, изследователи анализираха 24 проби от колекции на университетски и фармацевтични музеи.

Анализът показа наличието на съставки, които никога досега не са били идентифицирани в древноегипетските рецепти за балсамиране.

В редица образци бяха открити метаболити на алое

Това подсказва за възможна употреба на растението при мумификацията.

„До този момент съединения, свързани с алое, не са били описвани при аналитични изследвания на смесите за балсамиране в Древен Египет“, отбелязват авторите на проучването.

Сред останалите преобладаващи съставки е 7-оксодехидроабиетиновата киселина, характерна за смолите от иглолистни дървета като бора.

Досега се смяташе, че именно тя може да е била основното активно вещество, придаващо лечебната сила на препарата.

Експерименти с инфектирани клетки

В рамките на изследването екипът тества екстракт от Mumia vera aegyptiaca върху бъбречни клетки, инфектирани с четири различни типа грипни вируси.

Резултатите показват, че третираните с древното мазило клетки оцеляват значително по-дълго в сравнение с контролната група.

Мехлемът демонстрира ефикасност срещу широко разпространени щамове като H1N1 и H3N2, които причиняват сезонните грипни епидемии.

Любопитното е, че самостоятелното приложение на 7-оксодехидроабиетиновата киселина не дава подобен защитен резултат.

Това опровергава хипотезата, че иглолистната смола е единственият източник на лечебните свойства.

„Активните компоненти все още остават неуточнени – възможно е ефектът да се дължи на съединения в по-ниски концентрации или на комплексно взаимодействие между няколко съставки“, подчертават изследователите.

Въпреки интригуващите резултати, авторите предупреждават, че опитите не доказват реалното излекуване на пациенти в миналото.

Учените изрично подчертават, че наблюдаваното антивирусно действие не потвърждава историческите медицински претенции. Грипът не е фигурирал като показание за приложението на това мазило в средновековните източници.