Над повърхността на Слънцето висят облаци от нажежен газ, всеки от които многократно надвишава размера на нашата планета.

Те се задържат във външната атмосфера от магнитни дъги и могат да съществуват седмици наред, въпреки че заобикалящата ги среда е стотици пъти по-гореща от тях самите.

Учени от Института за изследване на Слънчевата система „Макс Планк“ в Германия за първи път успяха да симулират как точно се формират и подхранват тези структури.

Температурният парадокс

Протуберансите представляват гигантски дъги от сравнително студена плазма, надвиснали над повърхността на Слънцето директно в короната – външната атмосфера на звездата, нагрята до над един милион градуса.

Самите протуберанси обаче съществуват при температура от около десет хиляди градуса, което по слънчевите стандарти е почти студено.

Картината наподобява айсберг, който отказва да се разтопи в нажежена пещ.

Магнитното поле на Слънцето създава тези примки, които излизат от повърхността и образуват своеобразни „легла“ в короната.

Именно в тях се събира и задържа охладената плазма. За да може обаче един протуберанс да съществува седмици или дори месеци, той се нуждае от постоянно захранване с нов материал.

Какво показва моделът

В новите симулации за първи път са взети предвид не само външната атмосфера, но и слоевете под видимата повърхност на звездата.

Оказва се, че захранването се осъществява едновременно по два начина.

От по-ниските слоеве на атмосферата магнитни турбулентни изригвания изхвърлят струи от по-студена плазма нагоре, директно в магнитните вдлъбнатини.

В същото време по-горещата плазма, движеща се по протежение на дъгите, се охлажда и кондензира, добавяйки материал отгоре.

Част от веществото непрекъснато се стича обратно надолу, но постоянно бива заменяно от нови порции.

Защо това е важно за Земята

Ако протуберансът не затихне постепенно, той експлодира и изхвърля в космоса милиарди тонове заредени частици.

Когато такъв облак достигне Земята, последствията могат да бъдат много разнообразни. От ярки полярни сияния до сериозни смущения в работата на електропреносните мрежи и сателитите.

Разбирането на механизма за подхранване на протуберансите е първа стъпка към прогнозирането на подобни изригвания.

Изследователите все още не твърдят, че новият модел вече позволява предсказване на експлозии, но за първи път те разполагат с пълна картина за това как Слънцето изгражда и поддържа тези структури, пише Space.