Марсоходът Perseverance на НАСА откри доказателства, че вода многократно е взаимодействала със скалите в кратера Йезеро на Марс. Включително по време на период на активност на горещи подземни води.

Ново проучване предполага, че Марс може да е бил много по-влажен и геологично активен свят, отколкото е днес.

Откритието идва от район по ръба на кратера Йезеро, известен като „Крайбрежната единица“ (Margin Unit).

Марсоходът на НАСА изследва тази област от 2023 г.

Наблюденията му разкриват доказателства за поне 3 отделни епизода на взаимодействие на водата с марсианските скали.

Един от тях включва гореща подземна вода, циркулирала под древната повърхност, се посочва в съобщение на американската космическа агенция.

„Крайбрежната единица“ се простира по вътрешния ръб на кратера и е идентифицирана чрез наблюдения от орбита.

Първоначално учените очакваха Perseverance да попадне на седиментни скали, отложени по брега на древното езеро, което някога е изпълвало кратера Йезеро.

Вместо това обаче марсоходът открива магмени скали, които са се образували от разтопен материал дълбоко под земята или по време на вулканична дейност.

Тази неочаквана геология е запазила сложен запис на дейности, свързани с водата

„Преди да стигнем до „Крайбрежната единица“, водещата хипотеза, извлечена от орбиталните наблюдения, беше, че карбонатите, видими от орбита, са се образували чрез взаимодействие с езерото, което някога е съществувало в кратера Йезеро. Сега обаче знаем, че това място е служило като кръстопът за различни хидроложки системи“ обясни Кендис Бедфорд, изследовател в университета „Пардю“ в Уест Лафайет, Индиана.

Използвайки инструмента SuperCam на Perseverance, изследователите са анализирали над 185 целеви зони по скалите в рамките на „Крайбрежната единица“.

Те откриват доказателства, че водата е променяла скалите по време на няколко отделни епизода.

По време на първия епизод подземни води, богати на въглероден диоксид, са реагирали с оливин – минерал, образуван при бавното охлаждане на магмата.

Тази реакция е довела до образуването на карбонатни минерали в пукнатините на скалата, а по-късен епизод изглежда е свързан с древното езеро Йезеро.

Някои скали съдържат силициев диоксид, който може да се образува, когато оливинът реагира с вода, и се среща особено в скали, които някога са били под нивото на водата в езерото.

След това е настъпил трети, по-горещ епизод.

В източната част на „Крайбрежната единица“ са се образували минерални жили, съдържащи калциев сулфат и флуорит. Това показва, че гореща вода някога е циркулирала през вулканичните скали.

На Земята хидротермалните системи могат да създадат среда, способна да поддържа микробиологичен живот. Това прави тези древни марсиански водни системи от особен интерес за учените, изследващи обитаемостта на Червената планета в миналото.

Въпреки че изследователите могат да реконструират последователността на тези епизоди, те все още не могат да определят точно кога се е случил всеки от тях.

Редът на събитията показва, че „Крайбрежната единица“ не е била просто древен езерен бряг

Това е било пространство, където подземни води, повърхностни води и нагорещени течности са взаимодействали със скалите на Марс, потенциално запазвайки сложни записи за това как се е променяла средата на планетата с течение на времето.

Този запис може да помогне на учените, чрез анализ на карбонатните минерали в тези скали, да определят кога и къде Марс може някога да е предоставял условия, подходящи за живот.