Изследователи откриха голямо магнетизирано скално тяло под повърхността на далечната страна на Луната.

Те предполагат, че това е застинала магма, която е запазила следи от магнитно поле на възраст около 4,2 милиарда години. Полето вероятно е било генерирано от движението на материя в лунното ядро.

Находката е направена в района Дюар

Именно там съвпадат една от най-силните магнитни аномалии на обратната страна на Луната и гравитационна аномалия.

Първата показва наличието на магнетизирана скала, а втората помага да се оцени нейната плътност.

За първи път учените комбинират данни за гравитацията и магнитното поле в един модел на недрата в този район.

Те са използвали измервания от апаратите GRAIL на НАСА и модели на магнитното поле, базирани на наблюдения от Lunar Prospector и японския апарат Kaguya, без да са необходими лунни проби.

Моделът разкрива наличието на тяло с ширина около 60 километра, което се простира на дълбочина приблизително девет километра.

То е по-плътно от заобикалящата го кора и е силно магнетизирано. Химичният състав на повърхността и дъгообразната форма на релефа също сочат към магма, която се е издигнала от недрата и е застинала.

Учените предполагат, че това е погребан вулканичен комплекс

Възрастта му е определена с помощта на отлагания от материал, разпръснат по повърхността от удари на големи космически тела.

След като изчислили съдържанието на желязо в скалата, изследователите са определили силата на полето, което би могло да я магнетизира по време на бавното ѝ охлаждане.

Резултатът е стойност над 10 микротесла. За сравнение, днес магнитното поле на Земята е около 50 микротесла.

Авторите на проучването смятат за малко вероятно магнетизацията да е причинена от мощен удар. Районът Дюар не попада в зоните, където такова обяснение е възможно.

Според тях полето най-вероятно е било поддържано от механизъм в лунното ядро, който е действал достатъчно дълго, за да позволи на магмата да се охлади.

Днес лунното ядро не генерира глобално магнитно поле. На Земята такова поле възниква благодарение на движението на течно желязо във външното ядро.

Отдавна се водят дебати дали подобен механизъм е съществувал и на младата Луна, тъй като пробите от различните лунни експедиции позволяват различни тълкувания.

Някои експерти са на мнение, че силно поле е съществувало преди между 4,25 и 3,5 милиарда години, докато други не намират потвърждение за това.

Новото изследване подкрепя първата хипотеза, но не обяснява как малкото лунно ядро е могло да създаде толкова силно поле.

Над аномалията Дюар се намира и лунен вихър – светъл, извит модел на повърхността

Такива образувания се срещат там, където инструментите откриват магнитни аномалии, но причината за появата им остава спорна.

Една от хипотезите свързва вихъра Дюар с магнитно поле, чиито силови линии са хоризонтални спрямо повърхността. То може би отклонява слънчевия вятър. И затова участъкът се променя по-малко под неговото въздействие и остава по-светъл от околните райони.

Авторите на изследването предлагат подобни места да бъдат взети предвид при избора на райони за бъдещи измервания на Луната.

Техният метод може да помогне и за изучаване на историята на магнитното поле на други небесни тела чрез данни от орбита. Като възможна цел те посочват Марс, въпреки че все още липсват данни с необходимото качество.