Масивни изригвания от най-близката до Земята звезда Проксима Кентавър

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Слънцето не е единствената звезда, която произвежда звездни изблици. На 21 април 2021 г. екип от астрономи публикува ново изследване, описващо най-яркото излъчване, измервано някога от Проксима Кентавър в ултравиолетова светлина.

За да научим за това необикновено събитие – и какво може да означава за всеки живот на планетите, обикалящи около най-близката съседна звезда на Земята, изданието The Conversation разговаря с Парке Лойд, астрофизик от Щатския университет в Аризона и съавтор на статията. Предлагаме ви откъси от този разговор.

Защо наблюдавате Проксима Кентавър?

Проксима Кентавър е най-близката звезда до Слънчевата система. Преди няколко години екип откри, че има планета – наречена Проксима b, която обикаля около звездата. Тя е само малко по-голяма от Земята, вероятно е скалиста и е в така наречената обитаема зона или зоната Златокос. Това означава, че Proxima b е приблизително на правилното разстояние от звездата, така че тя да може да има течна вода на повърхността си.

Но тази звездна система се различава от Слънцето по доста ключов начин. Проксима Кентавър е малка звезда, наречена червено джудже – тя е около 15% от радиуса на нашето Слънце и е значително по-хладна. Така че Проксима b, за да бъде в тази зона на Златокос, всъщност е много по-близо до Проксима Кентавър, отколкото Земята е до Слънцето.

Може би си мислите, че по-малка звезда би била по-кротка, но всъщност това изобщо не е така – червените джуджета произвеждат звездни изригвания много по-често, отколкото Слънцето. Така че Проксима b, най-близката планета в друга слънчева система с шанс да има живот, е обект на космическо време, което е много по-жестоко от космическото време в Слънчевата система на Земята.

Какво открихте?

През 2018 г. колегата Мередит Макгрегър откри светлинни проблясъци, идващи от Проксима Кентавър, които изглеждаха много по-различно от слънчевите изригвания. Тя използва телескоп, който открива светлина на милиметрови дължини на вълната, за да наблюдава Проксима Кентавър и видя голяма светлинна светкавица в тази дължина на вълната. Астрономите никога не са виждали звездна светлина в милиметрови дължини на вълната на светлината.

С моите колеги искахме да научим повече за тези необичайни просветвания при милиметровата светлина, идваща от звездата, и да видим дали всъщност са били изригвания или някакъв друг феномен.

Използвахме девет телескопа на Земята, както и сателитна обсерватория, за да получим най-дългия набор от наблюдения – около два дни – от Проксима Кентавър с най-голямото покритие с дължина на вълната, което някога е било получено.

Веднага открихме наистина силен изблик. Ултравиолетовата светлина на звездата се увеличи с над 10 000 пъти само за части от секундата. Ако хората биха могли да видят ултравиолетова светлина, това би било като да бъдете заслепени от светкавицата на фотоапарат. Проксима Кентавър стана ярка наистина бързо. Това увеличение продължи само няколко секунди и след това имаше постепенен спад. Това откритие потвърди, че тези странни милиметрови емисии наистина са светлинни избухвания.

Какво означава това за шансовете за живот на планетата?

Астрономите активно изследват този въпрос в момента, защото той може да върви и в двете посоки. Когато чуете ултравиолетово лъчение, вероятно мислите за факта, че хората носят слънцезащитни продукти, за да се опитат да се предпазят от ултравиолетовото лъчение тук на Земята. Ултравиолетовото лъчение може да увреди протеини и ДНК в човешките клетки, а това води до слънчеви изгаряния и може да причини рак. Това потенциално би било вярно и за живота на друга планета.

От друга страна, бъркането в химията на биологичните молекули може да има своите предимства – това може да помогне за появата на живот на друга планета. Въпреки че може да е по-предизвикателна среда за живота, за да се поддържа, може да е по-добра среда за живот, която да се създаде, за да започне всичко.

Но нещото, от което астрономите и астробиолозите са най-загрижени е, че всеки път, когато възникне една от тези огромни изригвания, то по същество ерозира малко от атмосферата на планетите, които обикалят около тази звезда – включително тази потенциално подобна на Земята планета. И ако на планетата не е останала атмосфера, тогава определено е и доста враждебна среда за живот – ще има огромно количество радиация, огромни температурни колебания и малко или никакъв въздух за дишане. Не че животът би бил невъзможен, но ако повърхността на планета е изложена директно на въздействието на космоса, това би била среда, напълно различна от всичко на Земята.

Останала ли е атмосфера на Проксима b?

Можем само да гадаем. Фактът, че тези изригвания се случват, не предвещава нищо добро за тази атмосфера, особено ако те са свързани с експлозии на плазма като това, което се случва на Слънцето. Но затова правим това проучване. Надяваме се хората, които изграждат модели на планетни атмосфери, да могат да използват наученото от нашия екип за тези изригвания и да се опитат да разберат шансовете за наличието на атмосфера, поддържана на тази планета.

Публикувано в The Conversation


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори