Астрономи вярват, че са заснели първото в историята изображение на Проксима С (Proxima С), екзопланета, обикаляща около орбитата на най-близката ни звезда, Proxima Centauri – Проксима Кентавър.
Астрономите и ентусиастите отдавна се удивляват на Проксима Кентавър, не само поради сравнително малкото разстояние от Слънчевата система (4,2 светлинни години), но и защото тя има орбита на планети в обитаемата зона.
Първо Проксима В (Proxima В) предизвика вълнение, когато астрономите я откриха през 2016 г., тъй като се намира в обитаемата зона на звездата, тази планета потенциално може да съдържа течна вода и съответно да приюти живот.
Астрономите преоцениха данните, събрани от инструмента SPHERE на много големия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Чили и определиха 19 потенциални наблюдения на Proxima С. Списанието Astronomers and Astrophysics публикува откритията на учените, които за първи път се появяват на arXiv.org, съобщава Scientific American.
Proxima С, вероятно е по-малко копие на нашия Нептун, с приблизително седем пъти по-голяма масата от тази на Земята. Планетата също е много ярка, което може да означава, че е домакин на пръстенова система, по-голяма от тази на Сатурн. Някои астрономи са скептични за пръстените и прогнозират, че тя по-скоро е заобиколена от облак прах.
Има много информация, която астрономите могат да получат от тези наблюдения. Това би могло да им помогне по-добре да разберат и друга екзопланета от системата – Проксима Б – планетарното златно дете на Проксима Кентавър.
Подобно на планетите в нашата Слънчева система, екзопланетите около Проксима Кентавър се очаква да обикалят около орбитата на звездата. Колкото повече информация можем да съберем за Proxima С, толкова по-добре ще разберем и Proxima В. За съжаление, Proxima В не е толкова фотогенична, тъй като орбитата й е много близо до звездата, докато Proxima С е по-далеч.
Правенето на снимки на тези далечни светове не е лесно. Вземете случая на Fomalhaut b, („екзопланета“ за която Мегавселена вече писа), обикаляща около орбитата на звездата Fomalhaut, намерена на небесно разстояние от 25 светлинни години.
Телескопът Хъбъл за пръв път забелязва Fomalhaut b през 2004 г. Изглеждаше, че е с приблизителна маса около три пъти повече от тази на Юпитер, както писа тогава New York Times. Но когато астрономите отново заснеха звездата през 2014 г., те не успяха да намерят мъничката планета обозначена като В – тя очевидно изчезна. Преоценката на първоначалните наблюдения на Хъбъл през 2004 и 2006 г. остави важна следа: планетата сякаш се разширяваше и свиваше.
Сега, благодарение на поредица от скорошни компютърни симулации, астрономите смятат, че обектът, който за първи път забелязаха, всъщност е бил облак от отломки и прах, оставени след масивен сблъсък на астероиди. Изследователи от университета в Аризона публикуваха своите открития тази седмица в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Но ще са необходими още наблюдения, за да са сигурни, че това е така. За щастие, широк спектър от мощни космически и наземни телескопи, идват през следващите няколко години, за да помогнат.
