Международен екип учени за първи път са установили биологичен механизъм, лежащ в основата на терапевтичния ефект от дълбоката медитация.
Изследователите са установили, че в резултат само на осем часа медитация в организма настъпват специфични изменения на генетично и молекулярно ниво.
Авторите – специалистите от университета в Уисконсин (САЩ), Института по биомедицински изследвания (Барселона, Испания) и Центъра по неврологични изследвания към института INSERM (Лион, Франция), изучили ефекта от ген, произведен при „осъзната медитация”, върху група от 19 опитни медитатори.
Осъзнатата медитация е състояние на безпристрастно осъзнаване на случващото се. При тази форма на медитация човек се ориентира, като се фокусира върху дишането си и телесните усещания, спокойно пропускайки покрай себе си дискомфортните мисли и емоции.
В контролната група влизали 21 души, които нямали опит в медитация. Те се занимавали със спокойни и немедитативни дейности в същата обстановка. При всички участници преди и след експеримента било определяно нивото на експресията на гените, свързани с циркадните ритми, модификацията на хроматина и реакцията на възпаление в периферните кръвни мононуклеарни клетки. И двете групи преминали специални тестове, насочени към оценка на показателите на устойчивост срещу стрес на организма.
В началото нивото на експресиите на доброволците от двете групи били горе-долу еднакви. Но както било установено, осем часа дълбока медитация засегнали няколко гена хистон деацетилаза HDAC, които регулират активността на другите гени, и провъзпалителните гени RIPK2 и COX2.
Нивото на експресия на всички тези гени при медитиращите се оказало снижено в сравнение с контролната група. Понижението на генната експресия на RIPK2 и HDAC2, както изяснили изследователите, е свързано с по-бързо физическо възстановяване на организма след отделяне на хормона кортизол в стресови ситуации.
Фактът, че измененията не засегнали останалите гени, говори, че медитацията влияе само на някои специфични регулаторни пътища, задействани в механизми, лежащи в основата на нейния терапевтичен потенциал, отбелязват авторите.
„Изменения се наблюдават в гените, които обикновено са мишени на противовъзпалителните и обезболяващите лекарствени препарати, затова получените резултати са база за бъдещо изследване на възможностите за приложението на медитативни практики за терапия на хронични възпалителни заболявания”, подчертават учените.
Работата на учените е публикувана в сп. Psychoneuroendocrinology.
