Майското нощно небе подготвя специално събитие за любителите на астрономията. Ета-Акваридите, които са част от праховата следа на легендарната Халеева комета, навлизат в своята максимална фаза и предлагат на наблюдателите поредната възможност да видят метеори в нощното небе. Има обаче един проблем.

Кога ще бъде пикът на Ета-Акваридите през 2026 г.?

Най-голяма интензивност се очаква в нощта на 5 срещу 6 май, въпреки че повишен брой метеори ще се забелязват няколко дни преди и след тази дата.

Според прогнозите на Американското метеорно общество, пикът на активността ще настъпи в 3:51 ч. по световно координирано време (UTC). В България по това време ще бъде почти седем сутринта, така че, като се има предвид, че Слънцето изгрява между 05:15 и 05:55 ч., този пиков момент ще бъде недостъпен за нас. Въпреки това ни очакват няколко чудесни нощи за наблюдение.

Нещо ще ни попречи

Основното предизвикателство за наблюдателите през 2026 г. ще бъде Луната. В периода на пика тя ще бъде в намаляваща фаза и ще бъде осветена на 84%.

Ярката лунна светлина, която ще се появи над хоризонта малко след полунощ, може значително да затрудни видимостта на по-слабите метеори, оставяйки видими за окото само най-ярките.

Поради този фактор очакваният брой метеори за жителите на Северното полукълбо може да спадне до по-малко от 10 на час.

Къде е най-добре да се наблюдават Ета-Акваридите?

Географското местоположение също играе ключова роля.

Ета-Акваридите традиционно се наблюдават най-добре в Южното полукълбо или в тропическите ширини, където радиантът на потока – точката, от която изглежда, че излитат – се издига по-високо над хоризонта.

„За нас в Северното полукълбо няма да е толкова впечатляващо. Колкото по на юг се намирате, толкова по-добре ще го видите“, коментира Тери Гий, мениджър на планетариума „Барлоу“ в Уисконсин.

Докато на юг може да се очакват между 40 и 60 метеора на час, на север този показател обикновено е 10–30 обекта при идеални условия, според Американското метеорно общество.

Откъде идва звездопадът?

Източникът на този звездопад е знаменитата Халеева комета (1P/Halley), която оставя след себе си шлейф от космически отломки.

Земята пресича този поток два пъти годишно: през май това предизвиква Ета-Акваридите, а през октомври – Орионидите.

Историята на откриването на този поток датира от края на XIX век

През 1870 г. подполковник Г. Л. Тупман регистрира група метеори в съзвездието Водолей. А през 1876 г. професор Александър Стюарт Хершел математически доказва връзката между тези наблюдения и орбитата на Халеевата комета.

Метеорите от потока Ета-Аквариди са известни с изключителната си скорост

Те се врязват в земната атмосфера със скорост от около 66 километра в секунда.

Благодарение на тази енергия те често оставят след себе си устойчиви светещи следи, така наречените „влакове“, които могат да се виждат от няколко секунди до няколко минути.

Специален бонус за жителите на северните ширини могат да бъдат така наречените „earthgrazers“ – метеори, летящи почти успоредно на хоризонта.

„Метеорите, докосващи Земята, са рядкост. Но дори да видите само няколко, най-вероятно ще ги запомните“.“, твърди Бил Кук, представител на НАСА.

Най-доброто време за търсене на метеори е периодът между 2:00 и 2:30 ч. местно време, когато съзвездието Водолей тъкмо се появява над хоризонта.

Как правилно да наблюдаваме метеорен поток?

За успешно наблюдение специалистите съветват да се избират места далеч от градските светлини. Трябва да легнете по гръб и да гледате към източния хоризонт, като дадете на очите си поне 20–30 минути, за да се адаптират към тъмнината.

„Търсете ярки ивици, които се появяват в ъгълчето на окото ви за части от секундата“, обяснява Нико Адамс, астрофизик от организацията SSP International.

Важно е също да намерите начин физически да блокирате ярката Луна, например със сграда или дърво, за да подобрите контраста на небето.

Допълнителни инструменти като телескопи или бинокли не са необходими, тъй като те стесняват зрителното поле, а вие не знаете откъде точно ще излети метеорът.