Модерното четене: повече детайли – по-малко смисъл

Четенето на компютърни екрани и смартфони води дотам, че хората не вникват напълно в това, което четат. Това е така, защото мозъкът ни се фокусира по-скоро върху множеството дребни детайли, отколкото върху смисъла, твърди ново изследване.

Учените са стигнали до извода, че онези, които попълват формуляри, четат кратки истории или учат на компютърни екрани, са придобили склонност да сграбчват базовата информация и факти от това, което четат, но често не успяват да обработят „по-високото ниво“ на информацията или абстрактните идеи зад текста.

Изводите на Дартмут Колидж (Dartmouth College) подкрепят общите страхове, че модерните технологии намаляват способността за фокусиране и съответно намаляват времето за осмисляне.

Авторите предполагат, че многобройните възможности за отклоняване на вниманието предлагани от компютрите имат за резултат ментално по-малко предизвикателното „хващане“ на конкретни детайли при четене като това се е случило дори в условията на теста, когато разсейващите фактори не са били налични.

„Непрестанно растящото изискване за вършене много дейности едновременно (мултитаскинг) и претоварването с информация, с които потребителите се сблъскват при употребата на дигитални технологии, може да доведат до отдръпването им към изискващия по-малко усилия долен край на континуума конкретно-абстрактно“, пише в изследването.

В проучването участниците са карани да вършат серии от действия на компютър, в това число да попълнят формуляр, да прочетат кратка история и да сравняват различни модели автомобили. Дейността им била сравнявана с група, която правела същото, но на хартия.

Резултатът бил, че тези, които вършели действията на хартия били поразително по-способни да интерпретират значението на материала, докато тези, които работели на компютър били в състояние да възпроизвеждат отделни детайли.

Например, когато били накарани да изберат между две опции, за да опишат израза „правя списък“ (“making a list” ), тези, които отговаряли на компютър избрали „изписвам неща надолу“ (“writing things down”), а тези, които работели на хартия избрали „организирам се“ (“getting organised”).

В тест за разбиране на кратка история тези, прочели я на хартия, стигнали много по-далеч в отговорите на въпроси около изводите от историята и целия разказ в много по-широк смисъл, докато тези, които чели текста на компютър, запазили повече информация за дребни детайли.

При оценяване на спецификациите на измислени модели автомобили 66% от работещите на хартия били в състояние да посочат правилно най-добрия модел, срещу 43% от тези, които получили информацията на компютър.

Изследователите казват, че „тези резултати не трябва да се интерпретират като заклеймяване на дигиталните технологии и въздействието им върху възприятията … В същото време обаче, ако значението на дигиталните технологии и тяхната достъпност расте и води до мащабна промяна, е важно да се осмислят последиците от тази тенденция. “