Във времена, в които изкуственият интелект (AI) непрестанно разширява хоризонтите на науката, едно ново изследване поставя едновременно интригуващ и смущаващ въпрос. Възможно ли е да узнаем кога ще умрем?

Отговорът изглежда вече не е само в сферата на фантастиката, според научен проект, осъществен от екипи от Техническия университет на Дания и Североизточния университет в САЩ.

Изследователите са разработили сложен модел с изкуствен интелект, който може да прогнозира риска от преждевременна смърт при даден човек с впечатляваща прецизност.

Системата, наречена „life2vec“, функционира на принципа на езиковите модели, които предвиждат следващата дума в дадено изречение.

Вместо думи обаче, този алгоритъм анализира последователността от събития в човешкия живот.

Той е „захранен“ с огромен обем от данни, обхващащи здравния статус, образованието, доходите, професията и дори детайли като честотата на посещения при лекар или смяната на работното място.

На базата на тази информация AI се научава да разпознава модели, които водят до определени житейски резултати, включително и смърт.

Резултатите от проучването, публикувани в списание Nature, са поразителни

При проведените тестове моделът е постигнал точност от 78%. Това значително надхвърля ефективността на много от съществуващите статистически методи, прилагани в медицината и застрахователния сектор.

Зад тази технологична сензация обаче се крият и редица сериозни етични въпроси.

Какво би означавало да живеем в свят, в който алгоритъм може да изчисли продължителността на живота ни?

Кой би трябвало да има достъп до подобна информация – лекари, застрахователи или държавни институции?

И може би най-важният въпрос от всички: биха ли искали хората изобщо да знаят кога ще настъпи краят им?

Авторите на изследването подчертават, че целта е подобряване на общественото здраве

Прецизните прогнози биха могли да помогнат за по-ранното идентифициране на рискови фактори и за по-ефективна превенция на различни заболявания.

С други думи, идеята не е да се предскаже краят, а да се намерят начини за удължаване на живота.

Докато едни виждат в тази технология революция в здравеопазването, други изразяват опасения от потенциални злоупотреби и дехуманизация. И задават въпроса дали човешкият живот може да бъде сведен просто до предсказуем набор от данни.