На 23 юли 1995 г. американските астрономи Алън Хейл и Томас Боп, независимо един от друг, откриват комета, която се превръща в най-ярката за XX век.

Тя поставя и рекорд за най-продължително наблюдение с невъоръжено око.

Въпреки че по време на откриването си обектът се намира на огромно разстояние от Земята, близо до орбитата на Юпитер, той вече се отличава с необичайно висока яркост.

В продължение на цели 18 месеца хора от цял свят наблюдават кометата без нужда от бинокли или телескопи

За първи път тя става видима с просто око през лятото на 1996 г. и остава такава до декември 1997 г. Космическият гост достига своя перихелий – най-близката точка до Слънцето в орбитата си – на 1 април 1997 г. По това време разстоянието до Земята е около 193 милиона километра.

Ядрото на кометата се оказва гигантско – почти шест пъти по-голямо от това на знаменитата Халеева комета.

Учените регистрират безпрецедентна активност: от ядрото непрекъснато изригват струи от газ и прах, които формират сложни структури като арки и обвивки.

В облака около кометата астрономите откриват множество нови молекули, характерни за региони, в които се образуват звезди.

Историята на едно двойно откритие

Откритието започва, когато Алън Хейл наблюдава познати комети от дома си в Ню Мексико. Докато сверява видяното със звездни карти, той забелязва странно петно близо до кълбовидния звезден куп M70 в съзвездието Стрелец.

Почти по същото време в Аризона Томас Боп е на излет с приятели. Един от тях носи телескоп и Боп също решава да погледне към небето, при което забелязва движещ се светещ обект.

И двамата изследователи незабавно изпращат своите данни до Централното бюро за астрономически телеграми и още на следващия ден светът научава за новооткритата комета.

По-късни изчисления показват, че кометата Хейл-Боп вече е преминавала покрай Земята преди около 4200 години. Следващото ѝ завръщане се очаква едва през 4390 г.

Снимката към статията е направена от Алесандро Ди Майо над прохода Валпарола в Доломитите, Италия.

Източник: Reddit.