Половият подбор протича не само преди, но и след чифтосването – сперматозоидите на едни самци може да имат преимущество и такава конкуренция внася своя принос в появата на новия вид.
Борбата на мъжките за женската не приключва дори след оплождането – тук встъпват в работа сперматозоидите, които трябва да се доберат до яйцеклетката по-рано от „противниковите”.
Освен това самата самка също е способна да направи избор – нейните полови пътища може да са устроени така, че само определени мъжки полови клетки да се доберат до целта.
Такъв механизъм на подбор на семето може да работи и при видообразуването – лесно е да си представим как различията в сперматозоидите и половите пътища води до разделение на популацията на части, между които оплождането е невъзможно.
Но подобно предположение, както и изобщо всичко, което се отнася до сперматозоидните „съревнования”, до неотдавна беше трудно да се провери, тъй като за това е необходимо да се проследи пътят на сперматозоидите по половите пътища на самката. С развитието на молекулярно-биологичните методи стана възможно да се бележат мъжките полови клетки със светещи белтъци и благодарение на това да се получи точна информация за придвижването.
От подобна уловка се възползвали изследователите от университета в Сиракуза (САЩ). Скот Питник и колегите му работили с два родствени вида дрозофили –Drosophila simulans и D. mauritiana, които според еволюционните мерки се разминали не толкова отдавна – преди около 260 000 години.
Сперматозоидите на мъжките от различни видове били белязани със зелен и червен флуоресцентен белтък. Чифтосването със самец от чужд вид не е такава рядкост за женските дрозофили, но както пишат изследователите в Current Biology, самките имат два метода, с които могат да „филтрират” спермата, давайки преимущество на предпочитаната. Разбираемо е, че и самите сперматозоиди имат особености, които стават решаващи при надпреварата по половите пътища на дрозофилите.
Досега значителна част от работата по половия подбор беше посветена само на разнообразните ритуали и особеностите в облика и поведението на мъжките и женските – общо взето всичко, което предшества чифтосването. Но както казват авторите на изследването, половият подбор често продължава и след това и тук той може да играе дори видообразуваща роля.
И относително скоро при разминалите се видове бързо може да се появят механизми, осигуряващи преимущество на спермата от собствения вид. В този случай хибридите нямат никакви шансове и нещата не опират в несъвместимостта на яйцеклетката и сперматозоида, а в конкурентния механизъм, който забранява обмяната на гени между младите видове.
