С настъпването на новата година поглеждаме към календара с астрономически събития за 2026 г.

Небето ще ни предложи интересни зрелища за всеки вкус: противостояние на Юпитер и редки преминавания на неговите спътници, най-големите елонгации на Венера и Меркурий, впечатляващи метеорни потоци и разнообразни съединения.

През май пък ще има цели две пълнолуния – в началото и в края на месеца.

В някои части на света ще могат да се наблюдават лунни и слънчеви затъмнения.

Освен това с нетърпение очакваме избухването на ярката нова звезда T Coronae Borealis.

Дали 2026 г. ще бъде годината, за която астрофизиците и най-големите телескопи в света се подготвят отдавна?

Метеорни потоци

През годината ще станем свидетели на няколко доста мощни и надеждни метеорни потока. Въпреки че те се наблюдават ежегодно, конкретните условия се различават всяка година.

Решаващ фактор е Луната, чиято пълна фаза значително намалява броя на метеорите, които могат да се видят за една нощ.

Квадрантиди – от 28 декември до 12 януари, с максимум на 3 януари и зенитно часово число (ZHR) 80. Пълнолунието обаче значително ще намали броя на видимите за час метеори.

Лириди – от 14 до 30 април, с максимум вечерта на 22 април и ZHR 18. Нарастващата Луна ще бъде осветена на 34%, така че няма да пречи много на наблюденията.

Ета-Аквариди – от 19 април до 28 май, с максимум на 6 май и ZHR 50. Потокът се наблюдава по-близо до сутринта, а точно в тези часове осветената на 84% Луна ще бъде над хоризонта.

Южни Делта-Аквариди – от 12 юли до 23 август, с максимум на 31 юли и ZHR 25. Луната ще бъде във фаза 98% и ще се намира близо до радианта, оставайки на небето през цялата нощ.

Персеиди – от 17 юли до 24 август, с максимум на 12/13 август и ZHR 100. Пикът на активност се очаква буквално няколко часа след слънчевото затъмнение, така че Луната ще остане във фаза новолуние, което обещава много ползотворни наблюдения.

Ориониди – от 2 октомври до 7 ноември, с максимум на 21 октомври и ZHR 20+. Нарастващата Луна, осветена на 71%, ще се скрие зад хоризонта около 01:30 ч., оставяйки най-добрите часове за наблюдение преди зазоряване.

Леониди – от 6 до 30 ноември, с максимум на 17 ноември и ZHR 15. Потокът се наблюдава през втората половина на нощта, когато нарастващата Луна вече ще е залязла.

Геминиди – от 4 до 20 декември, с максимум на 14 декември и ZHR 150. Луната във фаза новолуние ще залезе още вечерта и няма да попречи да се насладите на този поток.Лунни и слънчеви затъмнения

През 2026 г. ще има общо 4 затъмнения: две слънчеви и две лунни.

Нито едно от тях обаче няма да бъде с наистина благоприятни условия за наблюдение от България.

Първото затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно слънчево и ще настъпи на 17 февруари. Такива затъмнения се случват, когато Луната е близо до апогей – най-отдалечената точка от Земята в нейната орбита. По време на максималната фаза Слънцето не се скрива напълно зад Луната, а остава тънък, ослепително ярък пръстен.

Затъмнението на 17 февруари обаче ще бъде достъпно за много ограничен брой хора, тъй като ще се наблюдава най-добре в Антарктика и частично по южното крайбрежие на Африка и Южна Америка (Чили и Аржентина).

Слънчевите и лунните затъмнения се случват по двойки (много по-рядко по тройки), разделени от около 2 седмици.

Двойка на затъмнението от 17 февруари ще бъде пълното лунно затъмнение на 3 март.

Лунните затъмнения са по-малко „чувствителни“ към географското положение на наблюдателя: те могат да се видят отвсякъде, откъдето Луната е видима по това време.

Затъмнението на 3 март обаче също няма да има твърде много свидетели. Най-доброто място за наблюдение ще бъде Тихият океан, така че най-голям късмет ще имат Хавайските острови, Фиджи, Нова Зеландия и др. Всички фази на затъмнението ще видят жителите на Източна Азия, западната част на Северна Америка и източното крайбрежие на Австралия. За България затъмнението ще се случи през деня, когато Луната ще бъде под хоризонта.

Третото затъмнение за годината ще бъде пълно слънчево затъмнение на 12 август.

За разлика от първото, на него ще могат да се насладят жителите на Северното полукълбо. Най-добри условия ще има в Гренландия, Исландия, Португалия и Испания. Голяма частична фаза ще се наблюдава в северна Канада и Европа.

В България ще бъде видимо по-малко от 60% – в западната част на страната преди залез слънце.

Последното частично лунно затъмнение за годината е в нощта на 27 срещу 28 август.

Лунното затъмнение се нарича частично, ако нашият естествен спътник не се потапя напълно в сянката на Земята. В този случай до 93% от Луната ще бъде в сянка. Най-благоприятни условия за наблюдение ще има в Южна Америка, но максималната фаза ще може да се види и от източната част на Северна Америка.

Определени фази ще се виждат и от останалата част на континента, както и от Гренландия, Африка и Европа.

В България максималната фаза няма да може да се наблюдава, но частични фази ще бъдат видими почти навсякъде.

Колкото по- на запад се намира наблюдателят, толкова по-голям процент от Луната ще се скрие в сянката на Земята, преди спътникът да се спусне под хоризонта.

Най-доброто време за наблюдение на вътрешните планети – Венера и особено Меркурий – традиционно се считат периодите на техните най-големи елонгации.

Това са конфигурации, при които те се отдалечават на максимално възможно ъглово разстояние от Слънцето в небето. Въпреки това не всички максимални елонгации на Меркурий са еднакво благоприятни за наблюдение, тъй като по време на някои от тях най-бързата планета изгрява или залязва почти едновременно със Слънцето.

Най-благоприятните периоди за наблюдение на Меркурий от Северното полукълбо през 2026 г. ще бъдат най-голямата източна елонгация на 19 февруари (на запад, малко след залез) и най-голямата западна елонгация на 21 ноември (на югоизток, преди изгрев).

Що се отнася до Венера, най-добрата възможност за вечерни наблюдения ще бъде в края на пролетта.

По време на най-голямата ѝ източна елонгация на 15 август обаче планетата няма да е толкова удобна за наблюдение, тъй като ще се скрива зад хоризонта скоро след Слънцето.

Следващият подходящ прозорец ще се отвори в средата на ноември, когато най-ярката планета ще изгрява все по-рано преди Слънцето всеки ден. В началото на 2027 г. тя ще достигне своята най-голяма западна елонгация.

Външните спрямо Земята планети – от Марс до Нептун – е най-добре да се наблюдават по време на противостояния.

Тогава планетата и Слънцето се оказват в противоположни посоки спрямо Земята, а разстоянието между тях е почти минимално. Най-редки са противостоянията на Марс – следващото се очаква чак през февруари 2027 г.

Планетите гиганти се движат значително по-бавно, поради което са в противостояние малко по-рядко от веднъж годишно.

Противостоянието на Юпитер ще се състои още на 10 януари, следващ в такава конфигурация ще бъде Нептун (26 септември), последван от Сатурн (4 октомври), а поредицата завършва с Уран (26 ноември).

Интересни конфигурации на планетите и Луната

Помните ли все още невероятното съединение на Венера с Юпитер на разсъмване на 12 август 2025 г.? Никоя снимка не може да предаде това, което човешкото око вижда на живо. Подобна конфигурация ни очаква вечерта на 8 март.

Този път обаче „небесният партньор“ на Венера няма да бъде Юпитер, а Сатурн. Разстоянието между планетите ще бъде по-малко от 1°, така че те ще могат да се видят едновременно в окуляра на малък телескоп или бинокъл. Компания ще им прави Нептун, но на светлото небе ще бъде трудно да се различи дори с телескоп.

В периода 17–21 април цели четири планети ще се съберат в тясно струпване: Сатурн, Меркурий, Марс и Нептун. За съжаление, едва ли ще бъде възможно да се види това, тъй като планетите ще се сближат почти преди изгрева на Слънцето.

На 17 и 18 юни обърнете внимание на западното небе малко след като дневната звезда се скрие зад хоризонта. Там ви очаква зрелищна конфигурация: Меркурий, Юпитер, Венера и тънък лунен сърп ще се подредят компактно почти в една линия.

Преди изгрев на 15 август Юпитер и Меркурий ще се окажат на по-малко от 1° един от друг. И въпреки че планетите са ярки, наблюдението на това явление ще бъде доста трудно – те ще бъдат твърде ниско над източния хоризонт.

Рядкото явление покриване на Венера от Луната ще се случи през деня на 14 септември. Луната във фаза 12% ще бъде лесна за намиране на небето. Това събитие ще помогне да се види и Венера на дневното небе – една трудна задача, която става реалистична дори за начинаещи. Разбира се, за пълноценни наблюдения е желателно да се „въоръжите“ с бинокъл на статив или телескоп.

На 5 октомври, също на дневното небе, ориентировъчно в 09:10 ч. (06:10 UTC), Луната ще премине само на 0,3° от Марс. Небесните тела ще бъдат на малко по-голямо разстояние преди изгрев. Но за опитните наблюдатели именно наблюдението на дневното небе е прекрасен шанс да придобият нов опит (да, напълно възможно е Марс да се намери и през деня с телескоп, а видът му е много необичаен!).

На 3 ноември през втората половина на нощта над източния хоризонт в тясно разположение ще се окажат Марс, Юпитер и старата Луна.

Юпитер под зоркия поглед

2026 година ще бъде белязана от редица интересни, редки и малко известни събития в системата на Юпитер. Това се дължи на факта, че в края на годината равнините на орбитите на четирите големи галилееви спътника на планетата ще бъдат ориентирани с ръба си към центъра на Слънчевата система.

Такава конфигурация позволява да се наблюдават изключително интересни явления – взаимни „затъмнения“ на един спътник от друг.

Понякога виждаме как спътниците се скриват един зад друг, а понякога – как един от тях влиза в сянката на друг. За детайлни наблюдения ще е необходим телескоп с диаметър от 200 мм. Но и с по-малка апертура може да се види как два спътника се „сливат“ в един.

Така например, преди изгрев на 9 септември Ганимед частично ще закрие Калисто. Своеобразното „затъмнение“ ще продължи ориентировъчно от 05:30 до 05:39 ч. (02:30–02:39 UTC). Пълният списък на събитията може да бъде изчислен с помощта на специален софтуер.

Освен това, в нощта на 18 срещу 19 декември, както и преди изгрев на 26 декември, ще се състоят четворни транзити: на диска на Юпитер едновременно ще се окажат Йо, Европа и техните сенки.

Комети

От всички небесни явления кометите са може би най-непредсказуемите.

По този показател те могат да се сравняват единствено със свръхновите и новите звезди.

Към края на 2025 г. астрономите не са открили комета, която да се очаква да стане достатъчно ярка за наблюдение с невъоръжено око. Въпреки това има няколко обекта, които ще могат да бъдат видени с бинокъл.

Втората половина на април се очертава като благоприятен период за наблюдение на кометата C/2025 R3 (PANSTARRS) малко преди изгрев слънце.

На 19 април тя ще премине през своя перихелий, достигайки яркост от +6,7m. На 26 април ще се намира на най-малко разстояние от Земята и може да стане сравнително ярка – до +3,2m (според оптимистичните прогнози дори повече).

За съжаление, по това време кометата ще бъде недостъпна за земните наблюдатели поради видимата си близост до Слънцето, а по-късно ще се премести окончателно в Южното полукълбо.

Друга „опашата звезда“, която заслужава вниманието на любителите на астрономията, е периодичната комета 10P/Tempel 2.

В началото на август тя ще премине през своя перихелий и ще бъде най-близо до Земята, при това почти в противостояние със Слънцето. На 2-3 август обаче, когато това ще се случи, наблюденията ще бъдат затруднени от ярката Луна. Затова е по-добре да се опитате да я видите около 26-27 юли. С яркост от +6,9m кометата би трябвало да е видима с бинокли и малки телескопи, но в нашите географски ширини по това време ще остане доста ниско над хоризонта.

Разбира се, напълно е възможно през 2026 г. да бъде открита нова комета, която до края на годината да стане достатъчно ярка за наблюдение с невъоръжено око.

Ще избухне ли нова звезда на небосвода?

Още от 2024 г. астрофизиците, изучаващи променливи звезди и по-специално катаклизмични звездни системи, очакват избухването на T Coronae Borealis (T Северна корона).

Тя принадлежи към рядък тип така наречени повторни нови, които избухват приблизително веднъж на няколко десетилетия.

От десетината подобни системи в Млечния път, T Северна корона е единствената, която по време на избухване може да се наблюдава с невъоръжено око, ставайки почти толкова ярка, колкото Полярната звезда.

Последните две избухвания на T Северна корона през 1866 г. и 1946 г. са надеждно документирани и щателно изследвани от астрономите по онова време.

Съществуват и сведения за избухвания през 1217 г. и 1787 г., макар и те да не са напълно достоверни.

Така или иначе, учените, занимаващи се с тази звездна система, предполагат периодичност от около 80 години. Точно такъв период от последното избухване наближава своя край.

Признаци за предстоящото избухване се появиха още в периода 2018–2023 г. Поради тази причина астрономи-любители от цялото Северно полукълбо следят зорко тази звезда, а професионалните астрономи са в готовност да включат в наблюденията най-големите наземни и космически обсерватории.

Основни астрономически събития в хронологичен ред

3 януари – Максимум на метеорния поток Квадрантиди (радиант в съзвездието Воловар, ZHR = 80, променлива активност).

3 януари – Земята в перихелий (най-близката точка до Слънцето в орбитата ѝ).

9 януари – Транзит на Титан пред диска на Сатурн (начало на транзита в 19:01 ч.).

10 януари – Юпитер в противостояние (в съзвездието Близнаци, яркост -2,7m).

12 февруари – Транзит на сенките на Европа и Калисто пред диска на Юпитер (двойният транзит продължава от 21:04 до 22:25 ч.).

17 февруари – Пръстеновидно слънчево затъмнение (не се вижда от България).

19 февруари – Меркурий в най-голяма източна елонгация (вечерта, ниско на запад, яркост -0,4m).

3 март – Пълно лунно затъмнение (не се вижда от България).

8 март – Тясно сближаване на Венера, Сатурн и Нептун (вечерта, ниско на запад; яркост на Венера -3,9m; на Сатурн +1,0m; на Нептун +7,8m).

20 март – Пролетно равноденствие (точно време — 16:48 ч.).

3 април – Меркурий в най-голяма западна елонгация (преди изгрев, много ниско на изток, яркост +0,4m).

22 април — Максимум на метеорния поток Лириди (радиант на границата между Лира и Херкулес, ZHR = 18).

6 май – Максимум на метеорния поток Ета-Аквариди (радиант в съзвездието Водолей, ZHR = 50).

29 май – Венера в най-високата си точка на вечерното небе (яркост -3,9m).

9 юни – Съединение на Венера с Юпитер (вечерта, ниско на запад; яркост на Венера -4,0m; на Юпитер -1,9m).

15 юни – Меркурий в най-голяма източна елонгация (вечерта, ниско на северозапад, яркост +0,6m).

17 юни – Близко съединение на Луната с Венера (вечерта, на запад, яркост на Венера -4,0m).

21 юни – Лятно слънцестоене (точно време — 11:27 ч.).

През 2026 г. любителите на астрономията ще имат възможност да наблюдават редица интересни небесни явления. Ето кои са най-значимите събития, които не бива да пропускате:

Юли

6 юли – Земята ще се намира в афелий, най-отдалечената точка от своята орбита спрямо Слънцето.

11 юли – Съединение на Луната с звездния куп Плеяди, видимо преди изгрев ниско над североизточния хоризонт.

31 юли – Максимум на метеорния поток Южни Делта-Аквариди. Очакват се до 25 метеора на час (ZHR), като радиантът е в съзвездието Водолей.

Август

2 август – Меркурий ще бъде в най-голяма западна елонгация, видим преди зазоряване ниско на североизток.

12 август – Пълно слънчево затъмнение. В западната част на Украйна ще може да се наблюдава частична фаза.

12/13 август – Пик на метеорния поток Персеиди. Това е един от най-зрелищните потоци с до 100 метеора на час (ZHR) и радиант в съзвездието Персей.

15 август – Съединение на Меркурий и Юпитер. Двете планети ще бъдат видими преди изгрев ниско на изток, като блясъкът на Меркурий ще бъде -1,2m, а на Юпитер -1,8m.

15 август – Венера ще достигне най-голяма източна елонгация. Ще се вижда вечерно време ниско на запад с блясък от -4,4m.

28 август – Частично лунно затъмнение. В Украйна ще се наблюдава частичната фаза преди изгрев слънце.

Септември

14 септември – Покриване на Венера от Луната. Явлението ще се случи на дневното небе, ориентировъчно между 12:53 и 13:52 ч.

23 септември – Есенно равноденствие, което ще настъпи точно в 03:08 ч. 26 септември — Нептун в противостояние. Планетата ще се намира в съзвездието Риби и ще има блясък от +7,8m.

Октомври

4 октомври – Сатурн в противостояние. Ще бъде в съзвездието Кит с блясък от +0,3m.

5 октомври – Близко съединение на Луната с Марс, видимо преди изгрев. Блясъкът на Марс ще бъде +1,0m.

12 октомври – Меркурий в най-голяма източна елонгация. Ще се вижда вечерта, много ниско над югозападния хоризонт.

13 октомври – Астероидът Веста в противостояние. Ще се намира в съзвездието Кит с блясък от +6,1m.

21 октомври – Максимум на метеорния поток Ориониди. Очакват се до 30 метеора на час (ZHR), с радиант в съзвездието Орион.

Ноември

3 ноември – Близко съединение на Луната с Юпитер. Ще се наблюдава през втората половина на нощта на 2 срещу 3 ноември, като блясъкът на Юпитер ще бъде -2,0m.

15/16 ноември – Съединение на Марс с Юпитер. Блясъкът на Марс ще е +0,6m, а на Юпитер -2,1m.

17/18 ноември – Пик на метеорния поток Леониди. Радиантът е в съзвездието Лъв, с очаквана активност от 15 метеора на час (ZHR).

21 ноември – Меркурий в най-голяма западна елонгация. Ще се вижда преди изгрев ниско на югоизток с блясък от -0,6m.

26 ноември – Уран в противостояние. Планетата ще бъде в съзвездието Телец с блясък от +5,6m.

Декември

9 декември – Венера ще достигне най-голямата си височина на утринното небе. Ще се наблюдава преди изгрев на югоизток с впечатляващ блясък от -4,8m.

14 декември – Максимум на метеорния поток Геминиди. Това е най-интензивният поток за годината с до 150 метеора на час (ZHR) и радиант в съзвездието Близнаци.

18/19 декември – Четворен транзит на спътниците Йо и Европа и техните сенки по диска на Юпитер (от 02:22 до 03:01 ч.). Двоен транзит на сенките ще се наблюдава от 01:18 до 03:01 ч.

21 декември – Зимно слънцестоене, което ще настъпи точно в 22:53 ч.

26 декември – Отново четворен транзит на Йо, Европа и техните сенки по диска на Юпитер (от 04:46 до 05:26 ч.). Двоен транзит на сенките ще се наблюдава от 03:13 до 05:26 ч.