Екип изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) предполага, че бихме могли да използваме „динамична орбитална прашка“, за да погледнем от близо междузвездни обекти. С други думи учените искат да изпратят малки сателити в космоса, за да преследват космически скали, идващи извън нашата слънчева система.
Концепцията е привлякла вниманието на НАСА, защото вече е осигурено и предварително финансиране за „доказване на концепцията“ по програмата на Агенцията NIAC – инкубатор на радикално футуристични идеи като например превръщането на лунен кратер в гигантски радио телескоп.
Междузвездните обекти са сравнително ново и вълнуващо явление в науката. В частност космическата скала Оумуамуа, забелязана за първи път през 2017 и 2I/Борисов, кометата, засечена от любителя астроном Генадий Борисов миналата година озадачиха астрономите със своите екстремно необичайни траектории, което накара научната общност да заключи, че пристигат от съседна звездна система.
„Има много фундаментални предизвикателства при наблюдението на междузвездни обекти от Земята – те обикновено са толкова малки, че слънчевата светлина трябва да ги освети по точно определен начин, за да могат телескопите да ги засекат“, казва в изявление Ричард Линарес, асистент професор в Департамента по аеронавтика и астронавтика в MIT, чиято всъщност е идеята.
„Те пътуват толкова бързо, че е трудно да се подготви и пусне мисия от Земята за времето преди да ни отминат“, обяснява Линарес. „Трябва да стигнем до там много бързо, а съвременните технологии за задвижване са ограничаващ фактор.“
За да преодолеем тези ограничения, Линарес предлага да използваме серия от „статични сателити,“ всеки от които използва технология тип „соларно платно“, която използва само радиация от Слънцето за задвижване. Това съзвездие от космически „шамандури“ може да влезе в действие, освобождавайки съхранена енергия, както и използвайки гравитационното дърпане на слънцето, за да се изстреля като с прашка след междузвездни обекти, които са били засечени.
Идеята не е те да спират, когато стигнат до извънгалактическия посетител. „Мисиите, в които има само прелитане покрай даден обект са по-лесни, защото няма нужда от намаляване на скоростта – просто прелиташ и се стараеш да направиш колкото може повече снимки в този времеви прозорец,“ казва Линарес.
„Изучаването отблизо на междузвездни тела може да революционизира нашето разбиране за формиране на планетите и тяхната еволюция,“ казва в изявление професорът по планетарни науки Бенджамин Вайс, който също работи по проекта. Подобен тип „прашки“ могат също да ни помогнат да изпратим обекти до други слънчеви системи, казва още той.
