Роботизирана подводница за изучаване на метановите океани на гигантския спътник на Сатурн – Титан, парници за Марс и космически апарати, които ще хващат комети във външната част на Слънчевата система – това са само три от дългосрочните идеи на НАСА по бъдещото усвояване на Космоса.
Всяка година в рамките на програмата Innovative Advanced Concepts (NIAC) американската космическа агенция предлага на изследователи и инженери да дават свои идеи за космическа техника, която ще носи полза в близките няколко десетилетия.
Тази година NIAC е отдала предпочитание на 12 проекта, всеки от които ще получи $100 000 за по-нататъшните деветмесечни разработки. Ако идеята бъде развита достатъчно, за реализацията ѝ ще бъдат отпуснати още $500 000.
Такава програма позволява на изследователите да фантазират за мисии, които ще се отправят на неведоми досега далечни точки във Вселената.
„Въглеводородните езера на Титан нямат аналог в Слънчевата система – разказва Стивън Оулсън от Изследователския център на НАСА. – Освен Земята на нито едно от известните ни космически тела няма открити обширни течни повърхности. Възможно е нова информация за водоемите на Сатурновия спътник да помогне да се разбере как е възникнал животът на Земята.“
През 2011 година НАСА планира да изпрати кораб с името Titan Mare Explorer към този спътник, но мисията беше отложена поради недостиг на финансиране в полза на сондата Mars InSight.
Оулсън се надява, че в един прекрасен ден този проект отново ще бъде пуснат, а следващата логична крачка ще бъде изпращането на подводница на Титан. Двата проекта може също да се обединят в една мисия, тъй като изследването само на повърхността на водоемите ще даде много оскъдна информация.
Ако на Земята, за да улови радиосигнал, подводницата трябва да се издигне на повърхността, то на Титан подобно неудобство трябва да отпадне – въглеводородите трябва да са прозрачни за радиовълните, така че данните от орбиталния спътник ретранслатор трябва да се приемат без прекъсване.
Ако представителите на NIAC одобрят този проект, то напълно е възможно мисията да бъде изпратена през 40-те години.
Друга любопитна идея е създаването на херметичен марсиански парник, с която да стане ясно може ли Червената планета да поддържа живот. Малък участък от подобие на марсиански грунт ще бъде херметизиран под прозрачен капак, което ще позволи проникването на слънчевите лъчи.
След това в него ще бъдат въведени земни бактерии, способни да оцеляват в екстремни условия. Мисията ще помогне в определянето на това може ли подобен микроживот да се поддържа на Марс.
Още едно предложение е апарат, който да кацне на комета и да обиколи с нея около Слънцето (без използването на допълнително гориво). Твърди се, че такъв кораб боже да достигне Плутон само за пет и половина години, докато мисията „Нови хоризонти“ ще стигне там след девет години космическо пътешествие.
