Американската космическа агенция НАСА избра космическия телескоп PRIMA (PRobe far-Infrared Mission for Astrophysics) да премине към следващия етап на разработка.

Обсерваторията ще бъде първата мисия от новия клас Probe Explorers в рамките на програмата Explorers на НАСА. Тя ще изследва Вселената в далечния инфрачервен диапазон.

Мисията PRIMA е предназначена да изучава процесите на формиране и еволюция на планети, звезди и галактики, както и растежа на свръхмасивни черни дупки.

Очаква се наблюденията в далечния инфрачервен спектър да допълнят възможностите на съществуващи инфрачервени обсерватории. Включително на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, както и на радиотелескопите.

Нов клас космически мисии на НАСА

PRIMA ще бъде първата мисия от класа Probe Explorers – ново направление в астрофизичната програма на НАСА.

Този клас е замислен да заеме междинна позиция между сравнително малките мисии от програмата Explorers и по-големите и скъпи флагмански обсерватории.

НАСА избра PRIMA да премине към Фаза Б – етап на предварително проектиране и технологично развитие.

След приключването на тази фаза мисията ще трябва да премине специална проверка, която ще оцени нейната техническа готовност, работна програма и стойност.

При положително решение PRIMA ще може да премине към Фаза В, която предвижда непосредствената реализация на проекта.

Какво ще изучава PRIMA

Телескопът ще разполага с огледало с диаметър около 1,8 метра и ще провежда задълбочени наблюдения на Вселената в далечния инфрачервен диапазон.

Това ще позволи изследването на лъчение, което е практически недостъпно за обикновените оптични телескопи. Различава се от диапазоните, в които работят много съвременни инфрачервени и радиообсерватории.

Една от основните задачи на PRIMA ще бъде изучаването на произхода на планетните системи.

Наблюденията в далечния инфрачервен спектър ще помогнат за изследването на студения прах и други компоненти в регионите, където се формират планети и звезди.

Телескопът също така ще помогне на учените да проследят как са се формирали и развивали галактиките и свръхмасивните черни дупки през историята на Вселената.

Отделно направление на изследванията е свързано с натрупването на космически прах и тежки елементи, от които впоследствие се формират нови поколения звезди и планети.

По този начин PRIMA ще запълни важна празнина между наблюденията в инфрачервения и радиодиапазона.

Получените данни ще допълнят изследванията на други големи обсерватории, включително „Джеймс Уеб“.

Международно сътрудничество

Проектът ще се ръководи от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Южна Калифорния.

В разработката участват също Центърът за космически полети „Годард“ и Изследователският център „Джордж Маршал“ на НАСА.

В мисията ще се включат и международни партньори.

Ще участват френската космическа агенция CNES, италианската ASI, германският център за авиация и космонавтика DLR, канадската CSA, корейският институт за астрономия и космически науки KASI, японската агенция JAXA и космическата агенция на Великобритания.

„Една мисия не може да изследва всички тайни на Вселената. Но разширявайки възможностите на нашите космически обсерватории до далечния инфрачервен диапазон с помощта на PRIMA, ние получаваме възможност да изучаваме космоса много по-пълно“, коментира Шон Домагал-Голдман от астрофизичното подразделение в централата на НАСА.

По думите му PRIMA ще продължи поредицата от големи астрофизични мисии на НАСА, включваща космическите телескопи „Уеб“ и „Роман“. А също така ще се превърне в един от ключовите проекти на следващото поколение обсерватории.

НАСА планира изстрелването на PRIMA за 2033 г.

Предвидената продължителност на основната научна мисия е пет години.

Ако телескопът успешно премине проверката и влезе в етап на реализация, стойността на самия проект ще бъде ограничена до 1,2 милиарда долара.

В тази сума не са включени разходите за изстрелване и някои други свързани с мисията разходи.

PRIMA беше една от двете концепции за нов клас астрофизични мисии, които НАСА избра за по-нататъшно проучване. Вторият проект беше рентгеновата обсерватория AXIS.

Сега именно PRIMA стана първата мисия от класа Probe Explorers, която преминава към следващия етап на разработка.