НАСА отбеляза важен етап в развитието на компютърните технологии за космически апарати. Инженери от Лабораторията за реактивно движение (JPL) успешно изпратиха първия имейл, използвайки новия високопроизводителен процесор за космически полети (HPSC).

Пробив в космическите изчисления

Съобщението е изпратено в началото на 2026 г. с тема „Здравей, Вселена“.

То отдава почит на ранните дни на компютърните технологии. Но също така потвърждава, че процесорът от ново поколение на НАСА работи според очакванията.

Чипът вече е определян като най-мощния радиационно-устойчив процесор, разработван някога за космически мисии.

Първоначалните тестове показват, че HPSC осигурява около 500 пъти по-висока производителност от процесорите, които се използват в момента на борда на космическите апарати.

НАСА разглежда проекта като едно от най-важните подобрения в системите за космически полети от десетилетия насам.

Защо космическите апарати все още използват остарели компютри?

Въпреки че съвременните смартфони превъзхождат по мощност много от компютрите в космоса, космическите агенции не могат просто да инсталират комерсиални процесори в сателити или марсоходи.

Електрониката в космоса трябва да оцелее при екстремна радиация, силни вибрации при изстрелване и драстични температурни промени.

Радиацията от Слънцето и дълбокия космос може да повреди данните, като променя отделни битове в процесора. Освен това повтарящите се цикли на нагряване и охлаждане подлагат електронните компоненти на постоянно напрежение.

Поради това инженерите исторически са разчитали на по-стари и по-бавни чипове, които са били обстойно тествани и доказано надеждни.

В резултат на това космическите апарати често зависят от компютърни технологии, базирани на разработки отпреди десетилетия.

Това ограничение принуждава много мисии да изпращат големи количества необработени данни обратно на Земята за анализ. Процес, който става все по-бавен, колкото по-далеч в Слънчевата система пътуват мисиите.

Комуникацията със сонди в дълбокия космос вече може да отнеме повече от 45 минути за двупосочен обмен.

Скок в космическия хардуер, сравним със суперкомпютър

HPSC променя това уравнение, като комбинира основните елементи на компютъра в една компактна архитектура „система върху чип“.

Процесорът интегрира централни процесорни ядра, мрежови системи, памет, входно-изходни интерфейси и специализирани модули за сложни изчисления в устройство, достатъчно малко, за да се побере в една ръка.

Според ръководителя на проекта в JPL, Джим Бътлър, инженерите са подложили процесора на интензивни тестове, включително радиационно облъчване, термични цикли и симулации на удари, базирани на реални условия при кацане на планети.

Тези тестове имат за цел да гарантират, че чипът може да издържи години на работа в дълбокия космос без поддръжка.

Изкуствен интелект и автономност за бъдещи мисии

От НАСА заявяват, че HPSC ще отключи възможности, които настоящите бордови компютри просто не могат да поддържат.

Сред най-големите предимства е способността за обработка на научни данни директно на борда с помощта на алгоритми с изкуствен интелект, вместо всичко да се изпраща обратно на Земята.

Процесорът може да позволи на космическите апарати да реагират автономно на неочаквани ситуации, когато забавянето в комуникацията прави човешката намеса невъзможна.

Бъдещите мисии могат да използват технологията и за анализ на изображения в реално време, компресиране на данни на борда, навигация и системи за поддържане на живота на астронавти на Луната или Марс.

Изследователският център „Лангли“ на НАСА вярва, че новата система ще играе ключова роля в бъдещи лунни бази, мисии за изследване на Марс, сонди в дълбокия космос и сателити от следващо поколение.

Тестовете продължават през 2026 г.

Квалификационните тестове в JPL са започнали през февруари 2026 г. и се очаква да продължат до средата на годината, преди процесорът да получи пълна сертификация за „космическа годност“.

HPSC е разработен в партньорство с Microchip Technology, която вече е разпространила ранни версии на чипа сред партньори от аерокосмическия и отбранителния сектор. Компанията също така планира да адаптира елементи от технологията за авиационната и автомобилната индустрия на Земята.